Мръсната четворка

Мръсната четворка Майкъл Конъли Времетраене: 0:57 мин. Майкъл Конъли Времетраене: 1:41 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Литературен черен хайвер от Конъли!

Героят на Смъртта е моят занаят и Плашило се завръща в новия трилър на автора на бестселъри Майкъл Конъли. Този път журналистът Джак Макавой е по следите на сериен убиец, когото никой досега не е успял да забележи и залови. Когато жена, с която разследващият репортер прекарва една случайна нощ, е брутално убита, той осъзнава, че е изправен пред зъл гений, на какъвто досега не се е натъквал. И въпреки предупрежденията на полицията се опитва да го намери и спре. Така се натъква на други мистериозни смъртни случаи, които полицията приема за случайни инциденти. Но дали наистина са такива? Джак стига до най-мрачните кътчета на тъмния интернет и опознава зловеща субкултура, която действа брутално и безнаказано.

"Динамична, агресивна, спираща дъха! Напрегната! Световна премиера на криминален писател в топ форма."
Уотърстоунс

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на ИК Бард.

"Прилог
Тя харесваше колата му. За първи път се качваше на електрически автомобил. Чуваше само вятъра, докато пътуваха в нощта.
– Толкова е тихо - каза тя.
Само три думи, но ги произнесе завалено. Третият Космополитън беше направил нещо с езика ѝ.
– Приближава се, без да усетиш - каза шофьорът. – Това е сигурно.
Погледна я и се усмихна. А тя си помисли, че я проверява, защото се бе изложила с думите.
Той се обърна и посочи с брадичка предното стъкло.
– Пристигнахме - каза. – Има ли паркинг?
– Можеш да паркираш зад моята кола - отвърна тя. – Имам две места в гаража, но те са... едно зад друго. Тотем, мисля че така се нарича.
– Тандем?
– О, да, да. Тандем.

Тя се засмя на грешката си и влезе в спирала от смях, от която не можеше да се измъкне. Пак Космополитън-ите. И капките от билковата аптека, преди да излезе с Юбер тази вечер.
Мъжът свали прозореца си и хладният вечерен въздух нахлу в комфорта на колата.
– Помниш ли комбинацията? - попита той.

Тина се изправи на седалката, за да се огледа и да се ориентира. Осъзна, че вече са пред вратата на гаража в дома ѝ. Това не ѝ изглеждаше редно. Не можеше да си спомни да му е казвала къде живее.
– Комбинацията? - попита той пак.

Панелът с бутоните беше на стената и на една ръка разстояние от шофьора. Тя осъзна, че знае комбинация­та, с която се отваря портата, но не може да си спомни името на мъжа, когото бе решила да заведе вкъщи.
– 4 - 6 - 8 - 2 - 5.
Докато той набираше цифрите, тя се опита отново да се засмее. Някои мъже наистина мразеха това.
Влязоха в гаража и тя посочи мястото зад нейното мини, където той можеше да спре. Скоро вече бяха в асансьора, тя натисна правилното копче и след това се облегна на него за подкрепа. Той я прегърна и я задържа права.
– Имаш ли прякор? - попита тя.
– Какво имаш предвид?
– Ами как те наричат другите? Нали се сещаш, на майтап.
Той поклати глава.
– Мисля, че просто ме наричат по име.

И това не помогна. Тя заряза темата. Можеше да се сети за името по-късно, но истината бе, че най-вероятно нямаше да има нужда от него. Нямаше да има по-късно. Почти никога нямаше. Вратата се отвори на третия етаж и тя го поведе по коридора. Апартаментът ѝ беше две врати по-нататък.

Сексът беше добър, но не изключителен. Единственото необичайно беше, че той не се съпротивляваше на изискването ѝ за презерватив. Дори си носеше собствен. Браво за това, но тя продължаваше да мисли, че ще е за една вечер. Търсенето на онова неописуемо нещо, което щеше да запълни празнината вътре в нея, щеше да продължи.

След като изхвърли презерватива, той се върна в леглото при нея. Тя се надяваше на извинение - че трябва да става рано сутринта, че жена му го чака у дома, каквото и да е, - но той поиска да се върне в леглото и да се гушка. Настани се грубо зад нея и я завъртя така, че гърбът ѝ опря в гърдите му. Беше се обръснал и тя чувстваше как поникналите косъмчета я боцкат по гърба.
– Знаеш ли...

Тя не чу повече от оплакването. Той завъртя тялото си и тя се озова върху него. Гърдите му бяха като шкурка. Ръката му се вдигна иззад нея и се сгъна в лакътя в остър ъгъл. След това с другата си ръка той бутна шията ѝ в този ъгъл. Затегна хватката и тя усети, че достъпът ѝ до въздух е прекъснат. Не можеше да извика за помощ. Нямаше въздух, за да издаде звук. Започна да се бори, но краката ѝ бяха заплетени в завивките и той беше прекалено силен. Стискаше шията ѝ като менгеме.

В периферията на зрението ѝ започна да се спуска мрак. Той вдигна глава от леглото, доближи уста до ухото ѝ и прошепна:
– Наричат ме Сврачката."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg