Без граници, маски и други затвори

Без граници, маски и други затвори Ана-Мария Герасимова Времетраене: 9:00 мин. Купидон е алкохолик. Поезия Мариела Ганчовска Времетраене: 1:15 мин. Паяжината на психическия тормоз Боряна Григорова Времетраене: 1:06 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин. Как да намериш истинската любов Франческа Ходжи Времетраене: 1:02 мин. Лотосовите обувки Джейн Янг Времетраене: 1:21 мин. Органично Джулия Ендерс Времетраене: 1:02 мин. Лятна буря Сандра Браун Времетраене: 1:00 мин. Хенри V Дан Джоунс Времетраене: 1:14 мин. Да се събудиш. Да пораснеш Даян Мушо Хамилтън, Гейбриъл Кайген Уилсън Времетраене: 1:00 мин. Кравата, която дава мляко с какао Петя Александрова Времетраене: 1:04 мин. Еднооки истории Милослава Абаджиева Времетраене: 1:00 мин. Песните на мъртвите Брандън Сандерсън, Питър Орулиън Времетраене: 1:10 мин.

"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички останали, да видят битието си и в неговата възвишеност, в неговата дарственост и царственост. И да му Благодарят, както тя обича да пише. И както аз ще завърша за нейната поезия: "Благодаря ти, Ана-Мария, за тези светли стихове, които - да... помнят, че има тъмнина, но не ѝ се дават".
Митко Новков

"Поезията на Ана-Мария е фонтан от любов, от надежда, от търсене, намиране, отново разбъркване и прекрачване с още едно квадратче към сърцето. И така, докато пъзелът не се нареди. Сякаш приел форма от редовете ѝ той ухае на жасмин, усмихва се, плаче, вярва в доброто и остава винаги по някой ред недописан. Фразата ѝ е бърза, модерна, накъсана, но и напевна. Носи заряда на това, но и отдавна позната мисъл. Да се потопим в нейния свят е като да знаем вече всичко за него, но и да разберем още нещо за себе си. Да сме завинаги млади и заедно с нея да танцуваме без граници, маски и други затвори."
Йоана Мирчева

"Родена съм в едно прекрасно малко градче в полите на връх Ком - Берковица. Започнах да свиря на пиано, когато бях на 4, първо научих нотите, а след това азбуката. От малка изкуството е неизменна част от моя живот, част от самата мен. Студент съм по право в Софийския университет. В свободното си време рисувам върху текстил, а също и върху платна. Свиря в рок банда, през 2018 г. издадох дебютната си стихосбирка: "Пияните мисли на една трезва глава". А сега излиза моята втора книга в каталога на издателство Екрие - Без граници, маски и други затвори под редакцията на Митко Новков и с чудесни картини, рисувани специално за книгата от Валентин Герасимов, моят вуйчо. И защото рисуването е част от същността ми, за корицата избрах моя авторска картина, озаглавена Феникс.
Писането за теб е...? Начин на живот. Не мога да Не пиша. Това е моят бунт срещу реалността, моят порив към забравената нежност и към всичко красиво и свято в този живот.
Из интервю с Ана-Мария Герасимова

"И няма град, няма мъж, няма време,
на което да принадлежи. Орисана да бъде
свободна, с вятър в косите и шепа мечти
за осъществяване.

Тя не чака, не търси, не моли. Иска,
тръгва, постига, пада, става, ранява,
ранена е...

И пак безсрамно много ѝ отива да бъде дива.

Косите ѝ са океан, очите - гора,
устните - дом за изгубени туристи, път към себе си.
Вълните ѝ не прощават на никого. Бурите ѝ не щадят нищо.

Да я опитомиш е невъзможно, да я
приемеш - още повече, остава само едно -
да се надяваш, че някой ден лудостите ви
ще се посрещнат на прага с "Добре дошъл,
любов. Откога те чакам..."
Из книгата

Екрие ООД
София, 1618
бул. България 104, Корпус 2
office@ecrier.bg