Галеникът на съдбата

"Замислих се и за мен. И аз извърших необмислена постъпка в младежките си години, но семейството ме потърси, намери и се погрижи за мен. Какъв невероятен късмет имах да попадна в това семейство. Представих си как малката Лучия пише писмото - желание за кученце, а пък още по-малката Ема седи до нея и любознателно наблюдава как се рисуват мисли с букви. Със сигурност, аз съм по-благословен дори от тези, които Папата е галил, защото мен ме е погалила Съдбата!"
Из книгата