Градинарят и смъртта

Градинарят и смъртта Георги Господинов Времетраене: 1:05 мин. Георги Господинов Времетраене: 1:53 мин. Емилиен. Най-желаната жена в Париж Памела Бинингс Юън Времетраене: 1:09 мин. Разкриваме убийства Ричард Озмън Времетраене: 1:04 мин. Арсен Люпен - джентълменът-крадец Морис Льоблан Времетраене: 1:02 мин. Милион целувки до края на живота ти Моника Мърфи Времетраене: 0:58 мин. Среднощната къща Аманда Гиърд Времетраене: 1:02 мин. Близнаците Мери Хигинс Кларк, Алафеър Бърк Времетраене: 1:08 мин. Как строят животните? Емилия Джиубак Времетраене: 1:26 мин. Ние. Дневник на падението Дмитрий Глуховски Времетраене: 1:04 мин. Нещата, на които все още не ни учат в училище Емил Конрад Времетраене: 0:45 мин. Енергийни карти с господарите на кармата. Комплект от книга и карти Мария Ценова Времетраене: 1:02 мин.

Баща ми беше градинар. Сега е градина.

Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно.

"Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега миналото се пропуква тихо и започва да се срутва върху мен с всичките си следобеди. Не книга за смъртта, а за живота, който чезне. Има разлика."
Георги Господинов

Четири години след Времеубежище Георги Господинов представя Градинарят и смъртта - първата си книга след Международната награда Букър (2023).

"Разтърсваща книга, в една традиция, която у нас няма много образци. Ювелирно говорене за скръбта... И за това как я понасяме и преживяваме."
Амелия Личева

"Това е много личен, зашеметяващ, откровен, безкрайно тъжен и насърчителен роман. Изгълтах го за една нощ. Ако можех да плача, щях да плача."
Остап Сливински

"Магична книга. Поклон!"
Иван Теофилов

"Георги Господинов има рядката дарба да дава словесна плът на невидимите, неосъзнати липси, които подхранват тъгата и ни теглят към бавния мрак на небитието. Това са липсите, които отваря времето, всъщност самият живот, преживяван като неумолимо изтичащо време. Тук, в може би най-силната си и откровена книга, той заговаря за най-голямата липса - онази, която отваря смъртта. Тази книга открива език за немислимото, което ни прави безмълвни. Сигурен съм, че тя ще се превърне в дълбоко лично, непублично събитие за всеки, който отвори страниците й. Защото показва как можем да говорим за смъртта. И как можем да говорим с родителите си, когато ги няма. Словото става плът, за да съпреживеем страданието. Няма страшно."
Бойко Пенчев

"Има някакво особено гостоприемство в този роман - колкото и парадоксално да звучи - бащата си тръгва на Игнажден, но синът кани света - да влезе в напуснатото пространство и да поседи с него - първо в бдението му, после в скръбта му. Това много ми харесва - смятам че е рядка проява на щедрост, на каквито вече не ставаме свидетели."
Надежда Радулова

"Бащата като пръв герой в живота на детето, бащата като вечен учител по мяра и лаконична мъдрост (още от заръката на Дедал към Икар да държи средния път). Бащата, който тихо работи в градината и нещо сади, полива, привързва, за да пораснеш ти. Но какво става с историята, когато героят си отиде? Какъв е урокът, когато учителят напусне стаята? Когато градинарят стане градина?

Георги Господинов задава тези въпроси и лесното обяснение би било, че това е стратегия за справяне - разказваш загубата, за да ти олекне, вземаш малко от смъртта с всяко споделено изречение. Но не мисля, че е това. Или поне не е само това. По-скоро авторът продължава разговора със своя герой (първия му герой!), защото никакъв тленен край не може да сложи точка на този разговор. Винаги има толкова премълчано с бащите приживе, толкова спотаена любов, толкова дълго отлагана прегръдка. Те често отсъстват, все нещо правят, работата няма да се свърши сама... Но бащите никога не си тръгват наистина. Като читател и като новороден баща благодаря за тази книга."
Иван Ланджев

Когато започвате да четете текст, озаглавен "За Георги Господинов", може би някои от вас очакват и продължението: "за" или "против" Георги Господинов. Творчеството му е много актуално, постига широка известност и е любима тема за обсъждане, около която се разделят на няколко фронта литературните критици. Върху него са публикувани множество статии на български и чужди езици, писани са научни трудове в България и в чужбина.

Причислявано е към постмодерната литература - заради експеримента, експресивната импровизация със словото. Безспорно постмодернизмът е интересен обект за дефиниране. Но Георги Господинов не е автор, предназначен само за тесни научни кръгове. Творчеството му прекрачва границите на литературния елит, жъне успехи и печели читатели и сред по-широка публика. При това, абсурд е да го наречем комерсиален продукт. Можем да го определим просто като едно от онези явления, които очертават силуета на новата българска литература. Едва ли има хора, които се интересуват поне малко от българска литература и не са чували името на Георги Господинов. Как и кога се превръща то в безспорен авторитет на литературната арена - и назоваващо един от съвременните учители по грамотност на сърцето?

Георги Господинов има богато слово и богат творчески опит - в поезия, проза и драма. Носител на много награди, превеждан на 21 езика, а от 2023-та година, първият български автор, награден с международна награда Букър! Играта с отблясъците на словото и смисъла започва с поетическите му творби - стихосбирката "Лапидариум", която получава националната награда за дебют "Южна пролет". Следват я "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин". Трите стихисбирки по-късно са събрани в изданието "Балади и разпади", заедно със стихотворенията от цикъла "Неделите на света".

Веднъж събуден. интересът към прозата от автора също не затихва. Първата прозаическа творба на Георги Господинов, "Естествен роман", е публикувана на 21 езика. Тя представлява изключителен принос за националния културен живот. Дори зад граница успява да привлече вниманието към съвременната българска литература - отзовават се водещи световни медии. За "Естествен роман" излизат рецензии в "Le Nouvel Observateur", "Le Courrierq", Ню Йоркър, в. Таймс, Гардиън, в най-елитните немски издания. Критиците намират романа за "едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма" творба. Наричан е "едновременно земен и интелектуален", "малък изискан шедьовър", "хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба". А Георги Господинов се утвърждава като блестящ "хуморист на отчаянието".

Сборникът с разкази "И други истории" излиза през 2000 г. и също е преведен на седем езика. За него авторът е удостоен с една от най-престижните международни награди в жанра - "Франк О' Конър". В него е поместен и разказът "Сляпата Вайша" - разказ с дълбоко послание, по който аниматорът Теодор Ушев създава своя филм, получил номинация за Оскар.
Успехът следва и с вторият роман на Георги Господинов "Физика на тъгата", който се радва на широк прием у нас като една от най-продаваните съвременни български книги. "Георги Господинов пише световен роман, който е и български", пише литературният критик Митко Новков. Майсторският английски превод на романа, направен от Анджела Родел, е номиниран за най-престижните международни награди в областта на превода.

Георги Господинов е автор и на две пиеси - "D.J." (съкратено от "Дон Жуан") и "Апокалипсисът идва в 6 вечерта". Те са поставени с голям успех на родната сцена, а втората пиеса е и една от 300 избрани от цял свят и е представена в Манхатън, Ню Йорк.
Следващият интересен експеримент е съавторството на Георги Господинов с дъщеря му Рая в "Сватби на животни и неща". То не бива да ни изненадва. Както казва Вихрен Чернокожев в своя текст за книгата, "децата са вселенски същества; те винаги са по-свободни в съпреживяването на реалността, в изобретяването на пространството и времето. Защото всякак са по-близко до това, което нещата означават, до онези придмитологични времена, когато нещата все още нямат имена." А Георги Господинов е автор, който добре се вписва в това светоусещане. Умее да въздейства на подсъзнанието. Защо да го четем? Ако сме будни, за да развием таланта да сънуваме. Ако не сме - за да се събудим.

"Ako не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове." Георги Господинов

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com