Око

Един мъж е разказан през съдбите, спомените и чувствата на три жени.

За Мириам Хаалим е син, за Сева - съпруг, за Миха - баща. Всяка от тях живее в своето време - овдовялата Мириам се прибира с двете си деца от Истанбул в България и преживява периода на Втората световна война, социализма и Възродителния процес; Сева израства, работи и преминава през своите житейски предизвикателства в годините на комунистическия режим; Миха е дете по време на тоталитаризма, а младостта ѝ преминава в годините на прехода. Три жени, три различни епохи и една обич, смесена с постоянно чувство за вина. То е движещата сила на личните им житейски равносметки, направени по различен повод, по различен начин и в различно време, дори отвъд границите на живота тук и сега. През целия художествен разказ, като тънка червена нишка, минава документалната история за спасяването на едно око.

"В тази умело преплетена семейна сага разказът диша с учестения пулс на няколко жени. Жени с мощни характери, които пренебрегват табута, прекрачват граници, прескачат от премълчавани семейни тайни и малки предателства в неподправена обич. Разказът не се измъква от настоящето, макар че говори за минали съдби и слепва като монтажист парчета живот и изсънувани сънища на живелите преди. Мария Касимова-Моасе ни поднася едно обяснение в любов на дъщеря, загубила рано своя баща, изречено с гласовете на няколко майки. И ни подсеща, че личното ни време не е това, което се състезава със стрелките на часовника, а онова, което подрежда пластовете памет с очи, които виждат повече от видимото."
Еми Барух

"Това е роман препускане през времето - през случайности и съдбовни срещи, през раздели, болка, премълчани истини и решения; през семейства и самота, през споделена и несподелена любов, през живота и отвъд него. Роман за родители и деца, за избора и неговата цена, за вината и прошката - и за онова, което можем да видим истински само когато сме застрашени да изгубим най-ценното си. С чувствен и кинематографичен език Мария Касимова-Моасе изтъкава плътно сукно от паметта на цял един род, разгърнат между София, Бургас и Истанбул."
Захари Карабашлиев

Мария Касимова-Моасе завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата й на журналист започва във в. „Стандарт“, където пише за театър, кино и музика. Била е сътрудник на всекидневниците „24 часа“, „Сега“, „Демокрация“. Заемала е отговорни редакторски позиции в лайфстайл списанията „Едно“, ELLE, „Капитал LIGHT” и е един от основателите на сп. НЕЯR. В момента работи на свободна практика за различни медии.

Автор е на сборниците "Близки срещи със смесени чувства" (2017) и "Монолози" (2022) и на романа "Балканска рапсодия" (2018). Забавните лични истории, случили се покрай брака й с французин, стават повод да напише комедийния роман "Записки от Шато Лакрот", създаден първо като оригинален аудиосериал. След забележителния му успех идва и сезон 2 на аудиосериала "Записки от Шато Лакрот: Резиденция Злокучане", който също има печатно издание.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525