Кариерата на един макро - книга 2: Паяжината на порока

"Снощи подреждайки старите ми вещи, Елена бе извадила един мой стар портфейл и ме запита дали да го изхвърли. Евтин, изтрит по ръбовете портфейл от изкуствена кожа, още от войнишките ми години. Загледах го с умиление. Разгърнах го и открих в него зеления първокласен билет, с който бях дошъл в София за пръв път като самостоятелен човек. Прибрах го отново в портфейла и го оставих в нощното си шкафче. Не реших да го изхвърля, исках да го запазя за спомен от времето, когато не можех и да сънувам, че ще стана това, което бях сега. Но това върна веднага спомените ми назад през годините. Не много на брой, но бурни и съдържателни. И най-важното, късметлии. Бащината обич ми бе донесла щастие и късмет.

За тези години бях постигнал много. Бях станал един от най-богатите хора в страната. Разбира се, в сянка. Никой не би могъл да подозре, какво се крие зад приветливия, семпло, даже небрежно облечен, млад мъж. И това беше добре. То ми спестяваше излишни неприятности, обикновено пораждани от човешката завист и от нежеланието да признаеш превъзходството на ближния си. Парите ми, моите и на близките ми, бяха подсигурени така, че освен, че ми носеха възможно най-добрата лихва, но и не даваха възможност да бъдат установени колко и къде са. Притежавах чрез самия мен, Елена, Мария и Агата стратегически ценни недвижими имоти, които само чакаха нещата в страната да заемат нормалното си състояние, за да се превърнат в златни мини. Имах съпруга, за която бях всичко на този свят, най-после освободила се от детската вироглавност и егоцентричност и превърнала се в една прекрасна майка и приятел, при която можеш да починеш от напрегнатото и мръсно ежедневие. Следването и вървеше успешно, въпреки че бе отгледала Петър и ми бе родила една прелестна малка Мария, по която всички лудеехме. На това отгоре, това русо ангелче бе изцяло мое копие, което я правеше моя любимка и същевременно душевадец. Баба й сериозно се безпокоеше, че отсега съм започнал да я глезя, което за нея беше ерес и най-голямо престъпление спрямо самите деца в едно семейство.

Междувременно бях завършил, след което получих предложение да остана на работа в института, където си правих дипломната работа. Мъчех се да скрия горчивата насмешливост, с която слушах ръководителката на секцията, рисуваща ми розовото бъдеще, което ме очакваше, ако останех да работя под нейното крило. А вероятно и върху нея, помислих аз, защото имах нюх към тези, които имат мераци към някого, независимо от пола им. Все пак, от това живеех. С огромно съжаление изразих невъзможността си да остана на работа при нея, наложено от независещи от мен причини. Веднага след това забравих, че имам диплома. Само от време навреме си спомнях, че мога да си напечатам визитки с текст: инж. Михаил Михалев - сводник, хотел Пирин, основен ресторант. Но вероятно никога нямаше да го направя, в нашата среда представителността и титлите бяха вредни, защото будеха подозрение."
Из книгата

Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме.

Световит
София, 1574
ж.к. Слатина, ул. Иван Димитров-Куклата, бл. 51
svetovit@abv.bg