Съветистан

Съветистан Ерика Фатланд Времетраене: 1:19 мин. От Олимп до Тибет Симеон Идакиев Времетраене: 11:32 мин. Омагьосаните острови Симеон Идакиев Времетраене: 0:44 мин. Пътека през огън и лед Петър Ванев Времетраене: 0:54 мин. Кралицата на пустинята Гертруд Бел Времетраене: 1:57 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Незабравимо пътешествие из бившите съветски републики в Централна Азия - Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Страни по Пътя на коприната, оставени на кръстопътя на историята. Разкази, срещи с хора, политика и минало в едни недокоснати от модерния свят места и райони, окъпани в злато и лукс.

Норвежката журналистка Ерика Фатланд е обиколила пет постсъветски републики, които преди около четвърт век станаха независими държави. Нейната книга "Съветистан" е детайлиран, точен и ироничен дневник на това пътешествие, извършено отчасти инкогнито. Като журналист Ерика Фатланд не би получила виза за Туркменистан например. Затова тя се представя за любознателна западна студентка. Общува с хората (там, където това е възможно) на руски език, който владее до съвършенство. Просто не е възможно да ви запознаем подробно с тази интересна книга от 500 страници. Затова решихме да се спрем на главата за Туркменистан - най-затворената от всички постсъветски републики в Централна Азия. Пътешествието на Ерика Фатланд започва именно с полет до Ашхабад. В самолета тя разтваря разговорника на туркменски език. Започва да чете и се ужасява, защото едва ли не половината от посочените там изрази са свързани с всякакви катастрофи - малки и големи. "С колко часа закъснява самолетът?", "Кога ще тръгне асансьорът?", "Токът угасна!", "Тоалетната е запушена!" и т.н.

Тази книга е блестяща комбинация от пътепис и история, която ще промени представите ви за един отминал режим и живота след това.

"Вратата на ада

Изгубих се. Пламъците в кратера заличиха звездите и изсмукаха светлината от сенките. Огнените езици съскат и плюят. Хиляди са, някои големи колкото кон, а други ситни като дъждовни капчици. Нежна топлина докосва страните ми. Носи се сладникава, неприятна миризма. От ръба се откъртват камъни, които беззвучно се търкулват в пламъците. Отстъпвам назад в търсене на по-сигурна опора. Пустинната нощ е студена и лишена от ухания. Горящият кратер е създаден неволно през 1971 г. Съветски геолози смятали, че в района има газ, и започнали да сондират. Наистина намерили газ - огромно находище. Веднага били съставени планове за мащабен добив. Един ден обаче земята под сондата внезапно се отворила - като огромна усмивка с дължина 60 метра и дълбочина 20 метра. Зловонен метан изригнал от кратера. Сондирането веднага било прекратено, а инженерите и геолозите си събрали багажа и се махнали. За да се ограничи потенциалният риск за местните хора на няколко километра оттук, които трябвало да си запушват носовете заради противната миризма на метан, било решено, че газът трябва да изгори. Според геолозите това щяло да отнеме няколко дни или седмици.
Единайсет хиляди и шестстотин дни, или повече от 30 години по-късно, кратерът продължава яростно да пламти. Местните го наричали Вратата на ада. Само че вече няма местни. Селото било изселено от първия президент на Туркменистан, който не искал посещаващите кратера туристи да виждат мизерните условия там, така че всичките 350 жители били преместени другаде.

Първия президент също вече го няма. Починал две години след разчистването на селото. Неговият наследник, зъболекарят, постановил кратерът да бъде запълнен, но към момента никой не е сипал и една лопата във "Вратата на ада", а метанът продължава да се просмуква през хиляди малки дупчици от очевидно неизчерпаемото подземно находище.
Тъмнината ме обгръща. Виждам само танцуващите пламъци и надигащия се прозрачен газ, който е захлупил като капак кратера. Нямам представа къде се намирам. Постепенно започвам да различавам камъни, ридове, звезди. Следи от гуми! Тръгвам по тях - 100 метра, 200 метра, 300 метра, внимателно се движа пипнешком напред.

Отдалеч газовият кратер изглежда почти красив: хиляди пламъчета, които се сливат и се превръщат във висок оранжев огън. Бавно вървя напред по следите и се препъвам в други следи, после в трети, които се пресичат напосоки: пресни, дълбоки и влажни следи и сухи, загубили очертанията си и прашни. Звездите, които вече изпълват небето като светулки, не ми помагат особено. Аз не съм Марко Поло, а пътешественик от XXI век, който е в състояние да се ориентира единствено посредством джипиеса на телефона. Само че айфонът в джоба на панталона ми е умрял, така че въобще не може да ми помогне. Но дори и да имах пълна батерия и мрежа, пак щях да съм все така изгубена. В пустинята няма улици с имена - няма никакъв ориентир, за който да се хвана.

Два снопа светлина разсичат нощта. Към мен се е засилил автомобил - ревът на двигателя е почти непоносим. Зад тъмните стъкла зървам фуражки и униформи. Дали ме видяха? Обзема ме параноя, че търсят мен. Влязох в страната, една от най-затворените на света, под лъжлив претекст. Въпреки че внимателно подбрах думите си и не казах на никого защо съм тук, сигурно отдавна са се досетили. Никоя студентка няма да дойде тук сама на организирана екскурзия. Едно бутване и мога да изчезна завинаги във "Вратата на ада", която ще ме погълне и изпепели. Фаровете ме заслепяват и после изчезват също така внезапно.

Правя единственото смислено нещо. Избирам си най-високото място наоколо и се изкатервам догоре през сивия мрак. Оттук Вратата на ада изглежда като светеща уста. Пустинята се е разпростряла във всички посоки около кратера подобно на пухена завивка. За миг ме обзема чувството, че съм единственият човек на планетата. Странно въодушевяваща мисъл. После забелязвам лагерния огън - нашия малък лагерен огън - и се запътвам право към него."
Из книгата

Ерика Фатланд е родена през 1983 г. и следва социална антропология в Университета в Осло. Книгата ѝ от 2011 г. Селото на ангелите представлява репортаж от мястото на събитието за терористичните атаки през 2004 г. в Беслан. Автор е и на книгата Годината без лято, която описва мъчителната година след клането на норвежкия о-в Ютьоя през 2011 г. Говори осем езика и живее в Осло.

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg

Карта на Съветистан
Вратата на ада
Туркменистан

• Карта на Туркменистан
• Непознати хора
• Мраморният град
• Диктаторстан
• Пустинно цвете
• Падането на диктатора
• Последната експедиция
• Ерата на върховното щастие
• На границата

Казахстан

• Карта на Казахстан
• Оазис със суши и банкомати
• По релсите
• Морето, което изчезна
• Империята
• Казахско поло
• Пионките на Сталин
• Столицата
• Големият експеримент
• Слабо сърце
• Бащата на ябълките
• Умореният активист
• Тежка ръка

Таджикистан

• Карта на Таджикистан
• Столицата на "Мерцедес Бенц"
• Извън времето
• Тъжната сервитьорка
• Лицата на войната
• Голямата игра
• Карта на руската експанзия през XIX век
• Страната в подножието на слънцето
• Нека заедно да се борим с корупцията!

Киргизстан

• Карта на Киргизстан
• Миг свобода
• Не плачи, вече си моя жена
• Хората орли
• Последните немци в Рот-Фронт
• Гръцки ядки
• Пет дни през юни
• Тишина в чакалнята
• Носите ли със себе си порно, госпожице?

Узбекистан

• Карта на Узбекистан
• Изкуството да си придаваш вид
• Тъканта на мечтите
• Музеят в пустинята
• Богът на памука
• По следите на изгубеното време
• Перли по Пътя на коприната
• Крайна гара

Послеслов: Смъртта на един диктатор