"Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава - невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля." Борис Минков "Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело ... |
|
|
В прашния мрак на малък киносалон един мъж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изследва колективната памет на делфините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези забележителни създания са били масово избивани в Черно море и ще предприеме дръзко пътешествие в миналото на своето собствено семейство. В разгара на Втората световна война, един учител по история ще срещне във влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче, той ще бъде пратен на фронта, където дългът към Родината ще се сблъска с една нова политическа реалност. България, заради която воюва ще се промени завинаги, на власт ще ... |
|
|
Когато се омъжиш за французина Арно и заживееш в родния му Париж, проблемите се създават в движение и ти костват купища нерви. На всичкото отгоре се сблъскваш с шантавата му парижка фамилия, а французинът постоянно за нещо ти се кара, защото това влиза в режима му на общуване (иначе много те обича). По време на пандемията се оказвате затворени с децата между четири стени и чашата прелива. Би си го върнала тъпкано, но не виждаш как. Решаваш да пишеш на български, за да не може Арно да прочете написаното... Семейни истории, споени от все пак любимия ти герой и от абсурдните приключения, в които той неуморно те вкарва. ... |
|
|
"Татяна Попова е роден разказвач - тя не търси думите, те я намират. С привидна лекота изгражда образи и събития, чиито цветове си говорят като в огромен стенопис. В романа си тя ни води в свят, където реалното и магичното се сливат, а отношенията между учениците - които като учителка тя отлично познава - прерастват в битка между доброто и злото, омразата и любовта." Красимир Димовски "Алея на тебеширите ни връща в началото на века - времето на ледените сокчета и чатовете в mIRC, време, към което едно поколение вече изпитва носталгия, понякога твърде болезнена. А носталгията често ражда чудовища. Имаме ... |
|
|
В центъра на София, точно край Докторската градина, живее бездомното куче Хъки. То мечтае да има семейство, да има приятели и някой да го обича. Ще успее ли мъничкият Хъки да осъществи мечтите си? Звучи като детска приказка. Но не е."Тази кучешка книга е много човешка книга. Много човешка, защото разказва по един безхитростен и откровен начин какви трябва да бъдем и какво трябва да правим, за да сме хора, истински хора. В този смисъл Хъки, главният герой, който е куче, бездомно куче, е повече човек от някои, които горделиво се бият в гърдите, че били венецът на природата. Само че венец на природата е именно това ... |
|
|
Една история, която ще ви отведе в долината на Сакар... Младият Калоян се прибира в родното си село, за да се погрижи за погребението на чичо си и да наследи земята с малините. Заминал в САЩ след инцидент, причинил смъртта на родителите му, сега се завръща към корените си, за да разбере, че животът е стълба, по която сам решаваш как да се изкачиш - с надежда или страх... любов или с товара на старите грешки. Подкрепа ще открие в мъдрите съвети на баба си и в трудолюбивите ръце на Михаил - верен приятел и съмишленик на чичо му. Пътят му ще пресече и любовта, но дали незарасналите рани на сърцето могат да обичат отново? ... |
|
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
Тя продължи живота си. Той също. Но за сърцата, които се обичат, съдбата винаги ще пази още една прегръдка, още една целувка, още една възможност да поправят грешките си, да попълнят пропуснатите мигове. Защото... Погребаните живи чувства никога не умират... Минават години преди Анина отново да срещне любовта в лицето на чаровния художник Франческо. Италианецът е готов на всичко, за да накара любимата си да се чувства щастлива далеч, сред красивите пейзажи на Тоскана, но дали намеренията му не крият заден план? Обратно у дома Джейсън покорява класациите заедно с Тъндърсторм и е на път да се ожени за красивата актриса ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен. Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат."Ние всички, родените преди '89-а и ... |
