Свалката

Свалката Ел Кенеди Времетраене: 0:52 мин. Спароу Л. Дж. Шен Времетраене: 1:11 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Той знае как да вкарва - на леда... и навсякъде другаде...

Али Хейс е в криза. Завършването наближава, а тя си няма идея какво точно ще прави след него. На всичкото отгоре сърцето ѝ е разбито от края на връзка, продължила твърде дълго. Свалка за една вечер с някого не е точно решението на проблема, но тя просто не може да устои на божествено красивия Дийн. Веднъж не се брои, нали?

... но веднъж вкарал я в леглото си, не може да спре да мисли за нея...

Дийн Ди Лаурентис винаги знае какво иска. Момичета, оценки, момичета, слава, момичета... той е абсолютният сваляч и все още не се е родила жената, която ще му каже "не". Докато не среща Али.

Само за една нощ това невинно русо изкушение преобръща целия му свят. А сега иска да са само приятели. Не! Не и преди той сам да реши, че ѝ се е наситил. Дийн се втурва в преследването на живота си... само за да осъзнае, че май е срещнал жената, която ще сложи край на свалките...

Книга трета от поредицата "Off-Campus" от "Ел Кенеди".

"Дийн

Петък вечер е и съм се проснал на канапето в хола, пия бира, докато две блондинки - две страшно готини, адски голи блондинки - си смучат езиците пред мен. Животът ми е върховен.
– Най-суперската вечер - казвам провлачено. Погледът ми е лепнат към траекторията на ръцете на Кели, докато пълзят по щръкналите цици на Мишел. Кели стиска и аз стена. - Дами, ще стане още по-гот, ако пренесете партито тук.
Те се отдръпват една от друга, останали са без дъх, смеят се, докато ме поглеждат.
– Дай ни причина - закача се Кели.
Повдигам вежда, след това обхващам твърдия си като камък член. Стискам бавно.
– Това не ти ли се струва достатъчно основателна причина?
Мишел е първата, която се примъква към мен, циците ѝ подскачат, дупето се люшва, докато се качва в скута ми и притиска уста към моята. Със секунда закъснение Кели се сгушва до мен, топлите ѝ меки устни се впиват във врата ми. О, гос-по-ди. Така съм се надървил, че боли, но тези две богини са решили да ме накарат да им се моля. Измъчват ме с целувки, с дълги, опияняващи целувки и мокри, игриви езици, стратегически близвания и нежни захапвания, с които ме побъркват.

Ще ми се да кажа, че това мръснишко малко трио е нещо ново за мен, че етикетът на съвършен развратник, който са ми лепнали съотборниците ми, е малко прекален. Само че не е, дори си е точно на мястото. Обичам да се чукам. И се чукам много. Ако не ви харесва, съдете ме.

– Днес ти излезе късметът - казва Мишел и замята дългата си коса през рамо. – Не ти е позволено да свършваш преди нас.
Тя е права - обещал съм и възнамерявам да устоя. Каквото и да мислят за мен скапаните ми приятели, за мен сексът се върти около жената. Или, както е в този случай, жените. Две красиви, разгорещили се жени, нетърпеливи жени, които не само че ще оправят мен, ами се оправят взаимно.

Здравей, рай? Дийн Ди Лаурентис е тук. Благодаря ти, че ми позволи да ти дойда на гости.
– Тогава да започваме - заявявам и я полагам върху възглавницата и спускам уста към гърдите ѝ.
Улавям едното зърно и смуча силно, а тя извива нагоре ханш и стене. С периферното зрение мярвам сянка. Кели се навежда и близва другото зърно на Мишел. Мили боже. Стена толкова високо, че мога да събудя дори мъртвите.
Кели ме поглежда и ми се усмихва.
– Реших, че малко помощ ще ти дойде добре. - След това очертава с целувки пътека по плоския корем на Мишел и стига до едно специално място между бедрата ѝ.
Забрави рая. Това е нирвана.
Следвам пътеката на Кели и устните ми пътуват по загоряла кожа и сладки извивки, докато не стигам до мястото, което кара устата ми да се напълни със слюнка. Кели вече я ближе. Майко мила. Не съм сигурен дали ще успея да се контролирам достатъчно дълго, за да ги оправя и двете. И без това съм съвсем накрая.

Без да обръщам внимание на пулсирането долу, облизвам долната си устна, приближавам уста към котенцето на Мишел и... проклетият звънец на вратата ме стряска. Мама му стара. Извивам врат към центъра на забавлението. Дигиталният часовник върху блурея показва осем и трийсет. Опитвам се да си спомня дали не съм казал на някое от момичетата да намине, но днес не съм говорил с никого освен със съквартирантите си, а те всички се изнесоха. Гарет и Лоугън заминаха за Бостън преди час с момичетата си, а Тъкър ще води някаква кака на кино.
– Стой така. - Близвам закачливо бедрото на Мишел, след това се надигам от канапето и си търся боксерките.
Щом си прибирам пениса, бързам по коридора, за да отворя. Щом виждам кой е на прага, присвивам очи.
– Не си уцелила момента, кукличке - казвам на най-добрата приятелка на Хана. – Дружката ти вече се изнесе. Върни се в неделя. - Опитвам се да затворя вратата. Да, аз съм един грубиян и простак.

За съжаление, блондинката на прага тиква черния си ботуш за сняг между вратата и рамката.
– Не гадней, Дийн. Знаеш, че ще прекарам тук уикенда.
Повдигам вежди.
– Какво? - Поглеждам я по-внимателно и едва тогава забелязвам натъпканата раница на рамото ѝ. А след това и розовия сак до краката.
Али Хейс въздиша тежко.
– Лоугън ти пусна съобщение. Сега ме пусни. Студено ми е.
Навеждам глава. След това изритвам грубо крака ѝ.
– Чакай тук. Връщам се веднага.
– Ти майтап ли си правиш...
Вратата хлопва и заглушава възмутеното ѝ възклицание.
Опитвам се да потисна раздразнението и се втурвам към хола, където Мишел и Кели дори не забелязват, че съм се върнал – твърде заети са да се натискат. Трябва ми почти цяла минута, за да си намеря телефона, и когато най-сетне го вдигам от пода, разбирам, че приятелката на Хана не се бъзика с мен.

На екрана имам четири непрочетени съобщения. Така става, когато си месото в момичешки сандвич. Щом развърташ тройчица, не си проверяваш телефона. Това е направо малоумно.
Лоугън: Привет, брат ми, Али, приятелката на Уелси ще остане у нас този уикенд.
Лоугън: Дръж си оная работа в гащите. Двамата с Джи не сме в настроение да те пребием, ако пробваш нещо. Уелси обаче може и да е в настроение за насилие. Така че: кур=гащи=не притеснявай гостенката ни.
Хана: Али ще остане с вас, момчета, до неделя. В момента е много уязвима. Да не вземеш да се възползваш от нея, защото ще ми бъде много неприятно. А ти не искаш да ми стане неприятно, нали?
Кискам се. Хана, както винаги, се държи дипломатично. Бързо преглеждам и другите две съобщения.
Гарет: Али ще спи в моята стая.
Гарет: Оная ти работа да си стои в гащите.
Господи, ама защо всички са се вторачили във висулката ми?
Не можеха ли да намерят по-подходящо време? Тъжният ми поглед се насочва отново към канапето. Пръстите на Кели са точно там, където ми се иска да са моите в този момент.
Прочиствам гърло и двете момичета ме поглеждат. Погледът на Мишел е помътнял от специалното внимание, което ѝ оказва приятелката ѝ.

– Много ми е неприятно да го кажа, но вие, дами, трябва да си тръгвате - съобщавам им аз.
Те двете се ококорват.
– Моля? - избъбря Кели.
– Навън чака неочакван гост - изръмжавам. – Което означава, че тази къща току-що стана забранена за забавления територия.
Мишел се киска.
– На теб пък откога ти пука, че някой ще те види как се чукаш?
Самата истина. Обикновено не давам пет пари дали има някого. В повечето случаи дори предпочитам. Само че не мога да демонстрирам разврата си пред приятелката на Хана. Нито пред Хана и Грейс. По отношение на момчетата ми е все едно. Те знаят как става. Само че съм напълно наясно, че Гарет и Лоугън няма да се изкефят, ако взема да развращавам гаджетата им. В мига, в който се посветиха на връзките си, предишните ми съотборници се превърнаха в моралисти. Жалка работа.

– Тази гостенка е нежно цвете - започнах да обяснявам сухо. – Ще вземе да припадне, ако ни види тримата заедно.
– Няма – разнася се изпълненият с раздразнение глас на Али откъм вратата.
Това вече адски ме подразни. Малката просто влезе в къщата, сякаш е нейна. Нахалница.
Мръщя се към нея.
– Казах ти да чакаш навън.
– А пък аз ти казах, че ми е студено - зъби се тя. Май няма нищо против двете голи момичета пред себе си.
Гостенките ми оглеждат Али, сякаш е бактерия под микроскоп. След това сбърчват носове и престават да ѝ обръщат внимание, все все едно е... ами... най-обикновена бактерия под микроскоп. Мацките започват да гаднеят, когато съм край тях, но тези очевидно не приемат Али за заплаха.

Не ги виня. Тя е облечена в издуто черно яке, ботуши и плетени ръкавици с един пръст, русата ѝ коса се показва изпод червена плетена шапка. Сега сме първата седмица на ноември - няма сняг, дори не е много студено и няма причина да се омотава така. Освен ако не си напълно луд. А аз започвам да подозирам, че Али Хейс е малко мръднала, защото момичето най-нагло нахлува в хола и се тръшва на креслото срещу канапето.

Докато си разкопчава якето, стрелва с поглед гостенките ми, след това се обръща към мен.
– Защо не вземеш да пренесеш партито горе? Аз ще остана тук да гледам някой филм.
– Защо ти не се качиш в стаята на Гарет да гледаш филм там? - засичам я аз. Истината е, че няма значение. Тя вече е скапала настроението и ми е убила кефа да се бъзикам с двете мацки, така че оставаме само ние с най-добрата приятелка на Хана.
Въздишам и се обръщам към момичетата.
– Ще го повторим ли?

Нито една от двете не се съпротивлява кой знае колко. Очевидно госпожица Али не само скапа настроението, ами обгори шибаната земя и я поръси със сол, за да е сигурна, че никога повече няма да се надървя. Али почти не обръща внимание на момичетата, докато се обличат. Твърде заета е да смъква хиляди пластове зимно облекло и да ги мята на облегалката на стола. Когато приключва, вече изглежда значително по-слаба в черен клин и обемен топ на райета. Не губи време, просто се настанява на голямото плюшено кресло.

Изпращам Кели и Мишел до вратата, където те една след друга буквално ми облизват лицето, след което ми казват, че на всяка цена ще повторим. Докато си тръгнат, устните ми са подпухнали, а пенисът ми е яко надървен.
Връщам се в хола намръщен, без да ми пука кой какво ще си помисли.
– Изкефи ли се? - питам.
– На кое?
– Че ми уби кефа.
Али прихва.
– Има ли причина да не заведеш двете мацки горе? Нямаше нужда да ги гониш заради мен.
– Да не би да си въобразяваш, че мога да се чукам, след като знам, че ти си виснала долу?
Въпросът ми извоюва нов кикот.
– Ти се чукаш пред публика. При това непрекъснато. Какво ти пука дали съм в къщата? - Тя ме поглежда замислено. – Освен ако не е проблем да се качиш в стаята си. Хана ми каза, че ти винаги развратничиш в хола. Защо така? Да не би да имаш дървеници в леглото?
Стискам зъби.
– Не.
– Защо тогава все гледаш да си изложиш голотата на показ точно тук?
– Защото... - Млъквам и отново се мръщя. – Изобщо не ти влиза в работата. А ти защо си тук? Да не би Бристъл Хаус да се е запалил?
– Крия се. - Казва го така, сякаш трябва да знам. След това оглежда хола. – Къде е Тъкър? Гарет каза, че ще бъде тук.
– Няма го.
Тя издава долната си устна.
– Кофти. Той сигурно щеше да гледа някой филм с мен. Но май ще трябва да се примиря с теб.
– Ти ми уби кефа, а сега искаш да се мотая с теб.
– Ако щеш, вярвай, но ти си последният човек, с когото имам желание да се мотая, само че сега съм в криза, а ти си ми единственият подръка. Трябва да ми правиш компания, Дийн. В противен случай ще взема да направя някоя тъпотия и целият ми живот ще бъде съсипан.
Спомням си, че Хана ми каза, че Али учи драматично изкуство. Точно така. Връзва се.
– Моля те.
Умолителното ѝ изражение ме бодва. Открай време си падам по големи сини очи. Особено когато са на готини блондинки със супер цици.
– Печелиш - предавам се аз. – Ще ти правя компания.
Тя грейва.
– Кой филм ще гледаме?
В гърлото ми бълбука стон. Канех се да прекарам петък вечер, като направя върховна тройка, а сега ще трябва да дундуркам най-добрата приятелка на гаджето на най-добрия ми приятел.
Освен това съм все още яко надървен след прощалните целувки на Кели и Мишел.
Направо върхът."
Из книгата

Ел Кенеди е утвърдено име в съвременната романтична литература. Родена в Торонто, Канада, тя завършва английска филология и започва своята писателска кариера с романтични новели, които бързо привличат вниманието на читателите. Днес Ел Кенеди е сред най-продаваните автори на New York Times, USA Today и The Wall Street Journal, а нейните произведения са обичани от фенове по целия свят. Тя е известна със свежия си стил, живите си диалози и способността си да изгражда герои, които са едновременно остроумни, реалистични и силно емоционални. Независимо дали пише за колежански любовни истории или за по-зрели романтични отношения, Кенеди знае как да докосне сърцата на читателите.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525