Бяла Коледа

Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Коледа в ресторанта на Роуз Памела Кели Времетраене: 1:13 мин. Ресторантът на Роуз Памела Кели Времетраене: 1:07 мин. Хотелът на Алвин Памела Кели Времетраене: 1:14 мин. Седем дни от нашия живот Франческа Хорнак Времетраене: 1:03 мин. Коледни писма Джени Хейл Времетраене: 1:15 мин. Зимна разходка Елин Хилдебранд Времетраене: 1:05 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Израснала като сираче, Анджела Старк никога не е харесвала Коледа. Тази година не е изключение - празниците наближават, а животът ѝ, който никак не е лесен, съвсем се обърква. Останала без работа и без възможност да плаща за квартирата си, тя и старият ѝ котарак Сам трябва спешно да си търсят нов дом. Последната ѝ възможност е да се премести временно при най-добрата си приятелка Джейн, която обаче е алергична към котки.

Тогава пристига писмо - получила е наследство от баба си: на остров Нантъкет я очаква красива къща. Анджела заминава с намерението да я продаде и така да реши финансовите си проблеми. Но когато среща Лиза Ходжис и се запознава със семейството и приятелите ѝ, Анджела получава много повече - усещането за уют, топлина, дом... А може би и едно различно бъдеще. Дали това ще е достатъчно да остане на острова и да промени плановете си?

Сърдечна коледна история, която носи празничен дух и изпълва сърцата с доброта и обич.

Памела М. Кели е автор на бестселъри на USA Today и Wall Street Journal. Родена е и живее в крайморския град Плимут, Масачузетс. Била е журналист и кулинарен блогър, преди да започне да пише романи. Обича да чете романтични истории, мистерии, трилъри, готварски книги, да се разхожда по плажа, да дегустира вино и да готви. На български език има издадени пет нейни романа - Ресторантът на Роуз, Коледа в ресторанта на Роуз, Хотелът на Алвин, Книжарничката в залива, както и Къщата на Лиза.

"Баба беше прегазена от елен..." Веселата коледна песничка гръмна от износените тонколони на грохналия стар седан на Анджела Старк. Тя смени канала възможно най-бързо. Смяташе за досадно, че любимата ѝ радиостанция пускаше само коледни песни веднага след Деня на благодарността. Вече беше търпяла цяла седмица, а бе едва първи декември.

Анджела се чувстваше като чичо Скрудж, докато шофираше в сутрешния час пик в Сан Франциско. Мразеше това време на годината. Достатъчно ѝ беше, че рожденият ѝ ден се падаше на самата Коледа. Докато растеше като сираче и сменяше едно приемно семейство с друго, рожденият ѝ ден обикновено минаваше незабелязано в суматохата. По празниците не се случваше нищо хубаво. Още от най-ранните ѝ спомени тези дни от годината не бяха щастливи - те започваха с майка ѝ, която бе взела свръхдоза наркотици на Бъдни вечер, когато Анджела беше едва на пет. Бяха останали само двете, а Криси никога не бе имала майчински инстинкти. Когато беше трезва, тя бе много мила, почти като дете, но това не се случваше често. Криси беше наркоманка, пристрастена към хероина, и дори като дете Анджела знаеше, че това не е хубаво. Тя все още си спомняше деня, в който намери майка си, образът ѝ се беше запечатал ярко в паметта ѝ - Криси сякаш спеше на дивана с изядена наполовина захарна пръчка в ръка. Анджела се беше опитала всячески да я събуди, но майка ѝ си бе отишла. И тъй като нямаше други известни роднини, малката Анджела отиде в приемно семейство. Веднага, щом навърши осемнайсет години, тя се премести в апартамент с няколко приятели. По това време вече работеше в местен ресторант. Нямаше пари за колеж, но бе достатъчно добра ученичка, за да получи малка стипендия, която ѝ помогна да плати част от курсовете си в местния общински колеж. В крайна сметка се наложи да мине към обучение на половин ден и да започне работа на пълен работен ден във фирма за почистване.

Сега, на двайсет и девет години, ѝ оставаха само два курса за бакалавърска степен по бизнес. След дипломирането планираше да си намери работа в областта на маркетинга в една от многобройните софтуерни компании в Силициевата долина. През годините се беше опитвала няколко пъти да започне работа на стартова позиция, но всички компании искаха диплома от колеж. Затова засега чистенето на чужди къщи ѝ помагаше да плаща сметките, или поне така беше, докато съквартирантката ѝ не я напусна. Заради внезапното изчезване на Сузи Анджела беше забавила плащането на половината от наема с почти три месеца. Но скоро щеше да се нанесе ново момиче, което щеше да покрие изоставането с депозита си за първия и последния месец. Анджела знаеше, че трябва да задели парите от депозита в отделна сметка, но реши, че може да го направи след няколко месеца, и всичко щеше да бъде наред. От хората, които отговориха на обявата ѝ, Ким изглеждаше най-стабилна и можеше да се нанесе най-бързо. Домоуправителят Робърт Смит звънеше всеки ден, за да иска пари, с каквито Анджела не разполагаше, но се надяваше, че скоро ще ги има.

И в интерес на истината тя нямаше нищо против чистенето. Беше добра в работата и намираше за успокояващо и удовлетворяващо да оставя поверения ѝ дом безупречно чист. Предстоеше ѝ натоварен ден с няколко големи къщи, които редовно почистваше. Първа в списъка ѝ беше на една от най-нелюбимите ѝ клиентки. Къщата беше прекрасна, но собственичката бе досадна, а дъщеря ѝ, тийнейджърка, бе абсолютна мърла. Обикновено не бяха там, когато чистеше, но днес и майката, и дъщерята си бяха вкъщи. Когато пристигна, майката крещеше на дъщеря си да побърза.
– Имаме часове за маникюр и педикюр и ако не слезе веднага, ще закъснеем - обясни госпожа Дейвис. – Джулия, идвай веднага!
Две минути по-късно кисело кльощаво шестнайсетгодишно момиче с дълги лилави кичури в тъмнокафявата си коса се спусна по стълбите с раница, преметната през едното рамо. То погледна Анджела и няколко емоции проблеснаха по лицето му - изненада, последвана от нещо като вина, което бързо се превърна в раздразнение, когато майка му отново каза да побърза.
– Ще взема моята кола - отвърна Джулия. – По-късно ще се видя със Стейси.
– И ми казваш чак сега! Можеше вече да съм тръгнала - въздъхна госпожа Дейвис и отново се обърна към Анджела. – Не забравяй да изчистиш ваната в банята за гости. Идват ни приятели.
– Добре.
На Анджела ѝ се прииска да добави, че винаги я чисти, но си замълча. Искаше само да си тръгнат, за да може да си пусне музика и да се съсредоточи върху чистенето."
Из книгата

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com