"Парите свършваха. Лиза Ходжис въздъхна, докато сядаше на кухненския остров, и отвори разплащателната си сметка, за да провери трансакциите от началото на месеца. Как се топяха толкова бързо? Не можеше да си спомни кога последно си купи нови дрехи, а вечерите навън с приятели трябваше да бъдат запазени само за специални поводи. Животът на Нантъкет беше скъп, особено след смъртта на съпруга ѝ Браян - разходите за храна, кабелна телевизия, застраховки се трупаха неизбежно.
Бяха женени от трийсет и три години, когато Браян разбра, че има рак на дебелото черво, четвърти стадий. Почина шест месеца по-късно. Това се случи преди почти година и половина и когато Лиза най-сетне успя да превъзмогне скръбта си и да прегледа сметките, остана в шок от финансовото им състояние. Браян носеше отговорността за финансите в семейството им. Той изкарваше парите, управляваше банковите им сметки и плащаше разходите. Съпругата му имаше достъп до основната им разплащателна сметка, разбира се, и знаеше, че по нея винаги има достатъчна наличност за ежедневните им покупки. Освен това беше спокойна за спестяванията им, защото мислеше, че мъжът ѝ редовно внася пари. Не им се налагаше да се тревожат за пари. Не живееха разточително, но можеха да си позволят една или две почивки на година, колеж за децата си и хранене в ресторанти няколко пъти месечно. Тя допускаше, че все още имат застраховка „Живот“. Спомняше си, че по едно време и двамата имаха застрахователни полици на стойност един милион долара. Браян беше утвърден специалист по финансово планиране и Лиза се доверяваше напълно на преценката му, тъй като никога не е била добра с числата. Учеше английски език в колежа и работеше като начална учителка, докато не роди близначките. Мъжът ѝ пресметна, че не си заслужава да се върне на работа, понеже занималнята за Кейт и Кристен би им струвала толкова, колкото беше учителската ѝ заплата. Затова решиха да остане вкъщи и да се грижи за децата, което ѝ носеше голяма радост. През следващите няколко години се появиха и другите им деца - Аби и Чейз.
Единственият порок на съпруга ѝ беше хазартът. Той обичаше да посещава казината Фоксуудс и Мохеган Сан извън острова с приятелите си, а всяка първа събота от месеца си организираха вечери на покера. Жена му предполагаше, че залагат малки суми само за забавление. Едва след смъртта му, когато разгледа по-обстойно финансовото им състояние, тя осъзна, че Браян е бил сериозно пристрастен към хазарта. Той беше спрял да плаща вноските по застраховките им Живот преди няколко години, а балансът по спестовната им сметка беше смущаващо нисък. Оказа се, че пенсионният им фонд е напълно празен, защото тези пари са били изхарчени за неустойки и погасяване на дългове, за които Лиза дори не подозираше. По нейни изчисления малкото спестявания щяха да ѝ стигнат за приблизително две години, ако имаше късмет. За тази цел трябваше значително да ограничи обичайните си разходи.
Първоначално не се притесни твърде много, тъй като се надяваше скоро да си намери работа и считаше спестяванията си за предпазна мярка. Не ѝ отне много време да стигне до извода, че на практика не съществуваха подходящи позиции за петдесет и няколко годишни жени без скорошен трудов опит. Имаше вероятност да я наемат за касиерка в някое от магазинчетата, но щеше да получава минимална заплата, която определено нямаше да ѝ е достатъчна. Заплащането в ресторантите беше по-високо. Лиза беше чувала за щедрите бакшиши, които сервитьорите получаваха, обаче всички работодатели изискваха опит, какъвто тя нямаше. Настъпи моментът да вземе важно решение - това, което отлагаше до последно. С въздишка затвори лаптопа, стана и надникна във фурната, където запеканката с артишок и спанак тъкмо започваше да прави шупли. След няколко минути кашкавалът отгоре щеше да се запече до златисто. Очакваше двете си най-добри приятелки Пейдж и Сюзън да пристигнат всеки момент. Бяха предложили да вечерят навън, но тя ги разубеди и вместо това ги покани в дома си на аперитив, преди да излязат в центъра на града за знаменития Коледен фестивал."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа 
