Родолюбецът

Романизирана биография на Христо. Г. Данов.

"Сам той бе вярвал в напредъка, в силата на знанията, но невинаги бе съзнавал докрай какво могат да сторят книгите..."

Когато слабичкият Христо от Клисура се крие по копите сено, за да препрочита някоя книжка, заета му от даскала в школото, той дори не дръзва да мечтае, че след години ще отвори собствена книжарница в центъра на Пловдив. Нито пък подозира, че когато прекарва с чамов сал по Дунава първото си отпечатано календарче "Старопланинче", името му завинаги ще остане в историята като "Бащата на българското книгоиздаване".

Неутолимото любопитство на Христо Г. Данов го тласка напред в търсене на знания. И нито опасностите по пътищата или заплахите от турските власти го отклоняват от мисията му. Защото именно желанието му да пръсне тези знания като семена по цялата българска земя му отрежда място сред най-значимите личности на Възраждането.

Книгата е част от поредицата "Седемте хълма" на ИК "Хермес".

Димитър Мантов е роден на 13 октомври 1930 г. в село Босилковци, Русенско, в семейство на учители. По-късно баща му става адвокат. Докато учи в гимназията в село Полски Тръмбеш, Димитър редактира младежките литературни списания "Млад творец" и "Пролет". През 1952 г. завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат, журналист в различни издания, издател.

Изпод перото на Димитър Мантов излизат над шейсет книги: романи, очерци, документални повести, сборници с пътеписи. През целия си живот писателят остава запленен от българската история. С романите си "Калоян", "Княз Борис I", "Иван Асен II. Цар и самодържец", "Царпетрово време" и много други той обрисува най-светлите мигове от многовековния път на българите, борбата им за национална идентичност и проявата на силна душевност. Романизираните биографии на Христо Г. Данов, Добри Чинтулов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков не само щриховат портретите на обичани фигури от литературния ни свят, но и задават контекста на стремежа на народа ни за книжовно и културно израстване.

Наред с останалите си произведения Димитър Мантов издава и книги за млади читатели: "Хан Крум", "Аулите на хан Омуртаг", "Размирна година", "Хайдути шетат по море", "Ястребът", "Приказки за празници" и други.

Интересът на писателя към националната кухня намира израз в многобройните книги, в които помества хиляди традиционни български рецепти. Димитър Мантов умира на 29 юли 2008 г. в София.

Димитър Мантов е роден на 13 октомври 1930 година в село Босилковци, Русенско, в семейство на учители. По-късно баща му става адвокат. Докато учи в гимназията в село Полски Тръмбеш, Димитър редактира младежките литературни списания Млад творец и Пролет. През 1952 година завършва право в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работи като адвокат, журналист в различни издания, издател.

Изпод перото на Димитър Мантов излизат над шейсет книги: романи, очерци, документални повести, сборници с пътеписи. През целия си живот писателят остава запленен от българската история. С романите си Калоян, Княз Борис I, Иван Асен II. Цар и самодържец, Царпетрово време и много други той обрисува най-светлите мигове от многовековния път на българите, борбата им за национална идентичност и проявата на силна душевност. Романизираните биографии на Христо Г. Данов, Добри Чинтулов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков не само щриховат портретите на обичани фигури от литературния ни свят, но и задават контекста на стремежа на народа ни за книжовно и културно израстване.

Наред с останалите си произведения Димитър Мантов издава и книги за млади читатели: Хан Крум, Аулите на хан Омуртаг, Размирна година, Хайдути шетат по море, Ястребът, Приказки за празници и други. Интересът на писателя към националната кухня намира израз в многобройните книги, в които помества хиляди традиционни български рецепти.

Димитър Мантов умира на 29 юли 2008 година в София.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com