Българи сме, но не съвсем

Междинни пространства и хибридни идентичности на Балканите през XXI век.

Второ преработено издание. Монографията "Българи сме, но не съвсем" представя две гледни точки - към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е - "Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга - сръбкиня и чичо българин"?

Парадигма ЕООД
София, 1113
бул.Цариградско шосе 125
paradigma_books@abv.bg

Пролог
Увод
Методология. Теоретико-методологични перспективи на изследването

• Методология и методи. Саморефлексия
• Базови теоретико-философски обосновки на изследването. Избор на качествени изследователски стратегии
• Дизайн на изследването - основни подходи
• Методи на емпиричното изследване
• Профил на респондентите
• Възрастов профил на респондентите
• Джендър профил на респондентите
• Етнически състав на респондентите
• Образователен и социален профил на респондентите
• "Пазители", ключови информатори и избор на информатори
• Между обективността и субективността, между вътрешен и външен
• Саморефлексия и автоетнография. Етнографът като граница и мост - роли
• Теоретична рамка
• Антропология на границите. Основни концепции
• Нови перспективи за идентичностите в социалните науки

Шоплук - минало и съвремие. някои локални перспективи и някои общи тенденции

• Шоплука, шопите и шопската концепция - политико-социални измерения
• Наративната идентичност като обосновка на настоящето (Босилеград и Димитровград)
• Малкото време
• "…с отворени очи към България"
• "Бяхме едно с югославските народи"
• "Аз съм от Тубарево!"
• Дискусия: Етническото време на българите в Сърбия

Първи случай. Крива паланка (Кратово)

• Структурална рамка
• Теоретични бележки - модерност, глобализация и младите хора
• Контекст I: Географско разположение и инфраструктура
• Контекст II: Елементи на македонската национална идентичност
• Контекст III: Етнически профил и демографски данни. Щрихи върху една вътрешнодържавна етническа граница. Политическата култура на младите хора
• Контекст IV: Елементи на политическия контекст в Македония на нейната източна граница - социополитическа картина в Крива паланка и Кратово
• Контекст V: Икономически профил и профил на заетостта
• Границата като част от живота и ежедневието. Европа и Европейският съюз - поглед от периферията
• Социални измерения на границата. Събиране на границите на културната близост: Шопският ареал като основа за близостта
• Политическата граница като факт от ежедневието и живота в Крива паланка
• Границата като икономически ресурс днес - договаряне на етническата граница
• Уговаряне на миграцията. Европа: възприятия и символни стойности
• Миграционни нагласи сред младите - "обетованата земя Европа". Привличащи и отблъскващи фактори за емиграция
• "Мора да се спáсиш"
• Българската държава и "олекотяването на гражданството" - някои бележки по законите и дискурса
• Медиаторите - българското гражданство в сивата зона между легално и нелегално
• Между срама и реконструкцията на себе си
• Срам, вина, травма и нормализация на двойното гражданство
• Преконфигуриране на етнонационалните идентичности и отделяне на гражданските. Символни стойности на паспорта и гражданството
• Дискусия: Миграция в изчакване, хетеротопни пространства, идентичности хибриди и плацебо идентичност

Втори случай. Босилеград (Димитровград)

• Структурална рамка
• Контекст I: Елементи на социополитическия контекст в Сърбия в съвременността
• Контекст II: Малцинствата в Сърбия и техният правен статус
• Контекст III: Българското малцинство във взаимоотношенията между България и Сърбия
• Контекст IV: Географско разположение и инфраструктура на изследваните градове
• Контекст V: Етнически профил и демографски характеристики на българското малцинство
• Контекст VI: Профил на заетостта в Южна и Източна Сърбия
• Пространства на идентичността. Материални и нематериални проявления на физическото пространство. Конструиране на хетеротопията
• Микростроеж на границите: "позиция". Политически и социални разделения на българското малцинство в Босилеград
• Микростроеж на границите: опозиция. Разделяне и маркиране на социокултурното пространство на Босилеград
• Дискусия: Общество на патриоти и предатели, или "Българин по професия, българин по потекло."
• Мезостроеж на граници. Пространства на идентичността: едно малцинство - две общности
• Макростроеж на границите. Виктимизирано малцинство - обвинение, прошка, компенсации. Малцинството като агент на промяната
• Малцинството като жертва. Селекция и употреба на травматичен наратив в Босилеград
• Малцинството като жертва, непознатото малцинство - очаквания към България и разочарование
• Хибридната идентичност и хетеротопната реалност. Шопският диалект като маркер на междинната съвременна идентичност
• Миграционен профил на Босилеград. Причини и мотивация, дестинации. Отношение към България
• Неопознатата България. Поделена идентичност между България и Сърбия
• Неопознатото малцинство. Поделена идентичност между България и Сърбия
• Дискусия: Половин българин - половин сърбин и хетеротопната му реалност

Заключение
Библиография