Речникът е първият енциклопедичен речник на термините, свързани с традиционните български ценности - дом, семейство, празници, обреди, обичаи и вярвания. В него са представени над 5000 наименования и термини с ясни и достъпни дефиниции. Съставен от най-добрите ни специалисти етнолингвисти, новият речник за първи път в българското езикознание реконструира цялостно езиковата картина на света на традиционния българин. ... |
|
|
Настоящият сборник е резултат от националната интердисциплинарна научна конференция "Жените в българската литература и култура", проведена на 20 и 21 октомври 2016 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В него са събрани изследвания, свързани с историята на жените в различни области на обществото, културата и изкуството. Целта е да отрази възможно най-пълнокръвно спектъра на женското социално, политическо, професионално и културно присъствие в широк диапазон от българската култура и история - от Възраждането до наши дни. Сборникът обединява усилията на изследователи от различни университети, ... |
|
|
Напрежения в структурата на фолклорната вяра. ... Монографията е резултат на многогодишни и лични теренни наблюдения и проучвания върху парадигмалните отношения между агиологията - като познавателно пространство за осветеното, обожественото, и демонологията - като поле на познанието за стихийното и вредоносното, в структурата на българската фолклорна вяра.
Между двете системи възникват културологични напрежения, чиито основни типове тук са предмет на анализ:
олицетворяване и демонизиране на природните стихии - воден бик, змиеподобни същества;
освещаване на демонични персонажи на границата между Света на светците и ... |
|
|
Д-р Соня Средкова работи в секция "Етнология на социализма и постсоциализма" в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Научните ѝ интереси са насочени към проучване на всекидневната култура, градската култура, трудовите миграции, културно-историческото наследство, традициите и съвременните им измерения. Тя е автор на изследвания за бита и културата на гагаузите в България и българските преселници в Унгария и Молдова.
Изследването поставя в центъра на научния интерес темата за поминъците, която не е приоритет на етноложките проучвания днес. Книгата е опит за завръщане към ... |
|
|
Димитър Маринов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Учител, журналист, един от "строителите на съвременна България" като народен представител в Учредителното събрание от 1879 г., приело Търновската конституция, и във Великото народно събрание, етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си "Жива старина" (1891-1914), който и до днес си остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура - обреди, обичаи, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Отечество любезно" на издателство "Захарий Стоянов". ... "С тази книга си поставям за цел да прибавя някои щрихи към малко известните досега сведения за историята, топонимията, демографията, местния диалект, фолклора, поминъка, бита, нравите и обичаите на селищата Жълтеш, Усените, Източник, Савчовци, Драганчетата и Торбалъжите."
Борис Данков
"Първоначално с. Жълтеш е било заселено от бежанци българи, дошли от разни места. Те бягали от турци, даалийци и др. Заселват се тук на скришно и запазено място. Най-напред се заселил някой си дядо Добри, който ... |
|
|
Съставител: Евгения Иванова. ... Сборникът е резултат от конференцията "Мюсюлманите в България: динамика и нагласи", проведена през месец май 2017 г. в Нов български университет. На нея беше представено изследването "Нагласи на мюсюлманите в България - 2016", осъществено от екип на агенция "Алфа рисърч" и Нов български университет с финансовата подкрепа на фондация "Конрад Аденауер".
Това е второто изследване на същия екип по същата проблематика. Първото предизвика широк обществен интерес и досега е цитирано както в академични публикации, така и в масмедиите - както у нас, така и ... |
|
|
Сборникът е посветен на 65 години специалност "Тюркология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Текстовете в него са представени на юбилейна научна конференция, състояла се на 10–11 ноември 2017 г.
Основните тематични области, разработени в докладите от конференцията, са: тюркология, прабългаристика, туркология, османистика, епиграфика, сфрагистика, културология, етнография, история, компаративистика, транслатология, лингвистика, лексикология, лексикография, литературознание, лингводидактика и др. ... |
|
|
Националният ум е колективен ум. Неговата работа извършват много и различни хора. Те обикновено работят изолирано един от другиго, но изживяват живота на нацията като свой личен, размишляват над нейните проблеми и се опитват да формулират идеите, които тя иска да изрази. Това са свидетелите на времето. Затова, когато говорим за националния ум, не бива да забравяме, че той е едновременно абстракция, но и нещо конкретно и реално. Той не е анонимен като фолклорния творец, а конкретни хора с изразено национално съзнание, мислещи с категориите на това съзнание. ... |
|
|
Истории от Япония. ... Една близка Япония.
Япония като място, където вниманието към другия и грижата за красотата са издигнати в личен култ. Япония, в която майсторите у дома почистват след себе си със снежнобяла кърпа, бакшишът не съществува и дори императорът се явява на проверочен изпит по шофиране. Япония, превърнала се във втори дом и родина на една българка, за която красотата на света живее между величествената планина Фуджи-сан и деликатното ухание на полския синчец в Тракийската низина, тя е в трептенето на японския клен и гальовния шепот на софийските кестени, в изисканата простота на японската вишна и ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея.
Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. ... |
|
|
От традиционна културна технология към съвременни културни практики. ... Аксиния Бутева е главен експерт в дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" към Министерството на културата. Завършила е специалност "История" във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" с допълнителна професионална квалификация по етнология и има образователна и научна степен "доктор" по професионално направление "Социология, антропология и науки за културата" към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Областите на научните ѝ и ... |
