Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно / кич, елитарно / ... |
|
|
Пето издание. Съставители: д-р Стоян Джавезов и Дора Чаушева. ... Музеят на Васил Левски в Карлово съществува от 1937 година. Българи от различни поколения посещават тази светиня на България и отнасят трайни спомени за родния град, бащината къща и възрожденската атмосфера, в която се роди и израсна безсмъртният Апостол на свободата. Но всеки, прекрачил прага на Кунчевия дом, иска да научи, ако не всичко, то поне повече за рода му, за майка и баща, за братя и сестри, за близки и съратници. Иска да се докосне до неговите училищни тетрадки и до апостолските му писма, до дрехите и оръжията, печатите и програмите му. До ... |
|
|
В това изследване се предлага модел за въвеждане на иновации в историческите музеи, като се оцени потенциалът на новите технологии и се даде отговор на въпроса: защо и в какви контексти те биха намерили приложение за допълване на музейното преживяване? Съвременните технологии, в частност - разширената реалност, пресъздадена чрез мобилни комуникационни устройства, не са само средство за предоставяне на информация, а са и предпоставка за изграждане на съвсем различна стратегия. Възможно е разглеждането на технологията като средство за комуникация между отделни устройства, и в този смисъл - и между посетители, както и за ... |
|
|
Човекът, машината, виртуалната реалност, зрелището. Това е разговор за технологиите и за тяхното значение в живота ни, на нас и на обществото, за промените, които настъпват с дигитализирането, за виртуалната реалност, за изкуствения интелект и за тяхното влияние върху културата, изкуството и зрелищата. Момчил Алексиев е роден през 1984 г. и е завършил университета La Sapienza в Рим и Холандска филмова академия - NFTA. Той е филмов режисьор и сценограф на театрални постановки в Италия, Обединеното кралство, Германия, България и Холандия. Като основател на Актифилм (2007) търси нови органични връзки между пърформънс, ... |
|
|
Маргарита Карамихова е етнолог, доцент във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Автор е на монографиите Брачна снимка от Кърджали (1999 г.), Приказка за Осман баба (2002 г.), Американски мечти. Пътеводител сред първа генерация имигранти (2004 г.), над 90 студии и статии, публикувани в България и чужбина. Научните ù интереси са концентрирани върху свети места и поклонничества, миграции, граници и гранични зони, етнокултурни групи, брак, семейство и родствени мрежи. "Етнологията е инструмент за разбиране на връзката между човека, неговата група и обществото. Тя не се ангажира с дългосрочни ... |
|
|
Що е култура? Що е етнос? Как се формират и изчезват групи? Кое е специфично българското? Кое е универсалното? С какво нашият университет ни помага още днес, за да сме готови за първия си работен ден утре, във все по-пъстрия свят около нас? Тези и още много други важни въпроси са поставени в цикъла от лекции. ... |
|
|
Сборник със спомени за живота и делото на доц. д-р Николай Иванов Колев, посветени на 70-годишния му юбилей. ... |
|
|
Ранновизантийският период в историята на Византия продължава около три века (ІV - VІ). Време не особено продължително, но наситено с богато съдържание. В него, заедно с икономическите, социалните и политическите промени, се изменя и културата на обществото и това най-добре може да се проследи в изявите на архитектурата и монументалните изкуства, свързани предимно с нея. За облика и характера на ранновизантийската култура важна роля изиграват няколко фактора: влиянието на старите елинистическо-римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции и изискванията на новата християнска религия и мироглед. В сблъсъка ... |
|
|
"Алманах. По следите на България" е третото издание на телевизионната продукция "Фермата", което огромен брой хора очакват с нетърпение. Кои са темите, които ще открием в редовете на новото издание и с какво ще ни изненада то? Новият алманах е посветен на исторически разказ за земите около България, които някога са били населени с българи. Някои от тях все още се населяват с българи - кои са те, разбери сам. "Алманах. По следите на България" е удивително изследване на териториите, от българското етнокултурно пространство, които са останали извън днешните ни държавни граници. На страниците на ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
|
В настоящия сборник са включени три произведения на Свещеник Петър Цветанов Любенов, които се нареждат сред от първите етнографски изследвания в съвременната българска история. Произведенията са: Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско (отпечатана през 1887 г. във Велико Търново). Самовили и самодиви (отпечатана през 1891 г. в София). Сборник с разни умотворения из Кюстендилско (отпечатана през 1896 г. в София). В сборниците намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. ... |
