Фотографията търси и помни... проф. Михаил Енев

"Фотографът е обречен да улавя неповторимия миг - онзи най-кратьк импулс на времето, след който образите се превръщат в история. В този светкавичен акт няма нищо обективно и безпристрастно, защото погледът на фотографа е търсещ и преживяващ, а камерата е само техническото продължение на неговата индивидуалност. Много широк спектър от чувства и мотиви движат "вътрешния му обектив". От почти наивно детско любопитство до аналитично изследване, от тихо, радостно съзерцание до подтиснат ужас - скалата на емоциите е необозрима. Едно обаче остава неизменно: погледът на фотографа е насочен винаги към другите и затова неговия собствен образ по правило липсва. Присъствието му има "друго" измерение. То е закодирано в автентичността на уловения миг, в неговото "описание", широта или детайлност, в релефната образност на този несравним визуален език, с който говори по "свой" неповторим начин. Образът на един човек слял себе си с фотографията, учител и творец, "маестро" на художествената и научно-изследователска фотография ще бъде потърсен. За да се помни...

В този монографичен албум е използван неговият собствен език на реализация: чрез "другите" - такъв, какъвто го познаваха личности, с които извървя голяма част от творческия си път. Потърсено е неговото отражение в техните очи, без "технически манипулации", без изкуствен "фонов декор", с автентичните им мисли и чувства, споделени пред кинокамерата, които косвено запечатват образа му в най-трайната "портретна фотография", която той никога няма да види, но остави, след като извървя с тихо достойнство своя земен път."
Проф. Ивана Енева

"Той не си отиде напълно. Не остана изцяло в миналото. За всички, които бяхме най-близко и най-дьлго до него, той има осезаемо присъствие. Преди всичко като човек. Бяхме свидетели на неспирния му творчески порив, който беше най-естественото му "агрегатно" състояние. Беше ярка личност. Имаше ясна творческа мисъл, което е най-трудно постижимо в изкуството. Имаше чисти цели и затова следваше прийомите на създаването, а не на интерпретирането. Обичаше със синовна обич Художествената академия. Тя беше неговото духовно пространство, което го правеше щастлив човек, защото беше попаднал на "точното" място и си изпълняваше мисията с пълно отдаване. За него фотографията не беше професия, а начин на живот. Може би поради това целият му живот и творчество имаха стил. Фотографиите му си остават заредени с енергия, а книгите - с позитивни послания. Обичаше живота. Дори в най-непоносимите мигове на физическо страдание преди смъртта, искаше още живот. Беше толкова неподражаем и ясно различим, че ще бъде най-точно ако просто се определи като: неповторимия човек Михаил Енев."
От авторите

Национална художествена академия - НХА
София, 1000
ул. Шипка 1
library@nha.bg