Второ допълнено издание ... Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим). Невероятният успех на „Гугъл“ е черен лебед, както и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. За Насим Никълъс Талеб черните лебеди лежат в основата на почти всичко в нашия свят – от възникването на религиозни течения до събитията в личния ни живот. Години наред Талеб ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Д-р Ганчо Ценов -основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд "Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква". В нея излага хипотезата, че българския народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които в историческо време са били автохтонни (местни) европейски народи от Херодотова (европейска) Скития. Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. Кандидатурата му за доцент по "Стара история" в Софийския университет е отхвърлена. По тази причина ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Гладната революция на д-р Емилова е книга, написана като журналистически репортаж за едно 20-дневно гладуване на плодове и чай в клиниката на прочутата лекарка. Нейната сърцевина са 25 истории на хора, излекували своите болести (някои от които са обявени за нелечими) с този чудотворен метод, създаден от незабравимата Лидия Ковачева. Как и защо се случва това изцеление, как се стига до диабет тип две, хипертония, стеатоза и още куп други заболявания, резултат от начина на живот в индустриално развитите страни? Може ли лечебното гладуване да повлияе автоимунните болести? Как природосъобразното хранене връща човешкия ... |
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните ... |
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
За свободата и вътрешната сила. Наричат Едит Ева Егер - Ане Франк, която оцеля, защото шестнайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си. Сравняват Изборът с класиката Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл. Менторството и приятелството на Франкъл помагат на Едит да преосмисли преживяното и да разбере, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Авторката емигрира ... |
|
В Хроника на болката Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан - болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек? Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за ... |
|
В тази монументална и полемична книга Хенри Кисинджър отговаря на въпроса какво е "дипломация". Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. С поглед към три века - от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес - Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и ... |