Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989).
(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 - 1989) - книгата на кинокритика, д-р Деян Статулов, разглежда пропагандните практики и институции в българското кино в периода 1944 - 1989 г.
Монографията има за цел да разгледа механизмите, средствата и институциите, чрез които се осъществява пропагандата в българското кино (в частност игралното) в България. Това е първо по рода си изследване, което без да претендира за изчерпателност по темата, се опитва да разгледа процесите на киното в България от гледна точка на идеологическия и пропаганден канон по времето на неговия социалистически период.
В предишната книга (Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 - 1989), бяха изследвани механизмите за контрол и цензура над родната кинематография. Настоящата работа продължава посоката, като разширява темата с опит за надграждане - как киното е използвано като средство за разпространение и налагане на идеологическите норми на властта с цел манипулация.
Монографията се фокусира върху водещите институции и основни механизми, които се използват за прокарване на комунистическата идеология със средствата не само на игралните филми, но и другите страни на държавната филмова индустрия в страната, като показ и разпространение. Дадени са конкретни примери с поръчкови филми и филмови програми, които се превръщат в еманация и ярък пример за използването на игралното кино като инструмент за налагане на конкретна политика. Такива са програмата 1300 години България или филмът Време разделно.
В края на текста е разгледан и огледален пример как киното се противопоставя на пропагандата с филма Дишай, като въз основа на документи е представена цялата хронология от създаването на филма до неговия нелегален (без санкция от властта) показ.
"Монографията на д-р Деян Статулов представлява безспорен интерес както за кинообщността и студентите по кино, така и за читатели с определен интерес към близкото ни минало. Още повече, че напоследък се забелязва умишлен уклон към идеализация на този мрачен период за всяко духовно битие в родината ни. Текстът е написан строго научно и безпристрастно."
Проф. Михаил Мелтев