Културни и политически проекции на българската история от Възраждането до края на Първата световна война.
Миналото присъства навсякъде около нас. Наднича от най-неочаквани места. Навлиза дълбоко под различни форми дори в най-интимните ни човешки пространства и цялата му тази многолика множественост няма как да бъде нормативно удържана от официалната история, реконструирана с обичайните научни методи и теории, тъй като с времето тя започва да надскача самата себе си, да съществува отвъд себе си в разнообразието на многобройните си употреби.
Настоящото изследване си поставя за основна цел да опише някои от формите на това съществуване на българското минало отвъд официалния академичен исторически разказ за него, който, веднъж попаднал в сферата на публичното, започва своя самостоятелен живот и се превръща във важен градивен елемент на българското общество и неговата национална идентичност.
Георги Вълчев е доктор по история и доцент в Софийския университет
Св. Климент Охридски - преподавател във Философския факултет, катедра История и теория на културата. Научните му интереси са в областта на историята на българската култура през периода XIX - XX в., процесите на нейната модернизация, формирането на българската национална идентичност, културното наследство и съвременните политики за неговото управление и социализация. Автор е на множество научни статии и публицистични материали, както и на монографичните изследвания Чужденците в българската следосвобожденска култура (2001), Сто години туристическо дружество Сърнена гора (2003), Захарий Стоянов и символният капитал на Българското възраждане (2010).
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
