„Яворов и Лора за пореден път са „герои“ на сцената на живота, авторката ги съди или оневинява, коментира и обяснява постъпките им и взаимоотношенията им с другите „персонажи“, динамизира или забавя действието, предпочита да говори още в началото на романа за развръзка, „създава“ образа на двойника и т.н. „Обсебеност“ ни увлича в познатия сюжет, но композицията е конструирана така, че читателят да погледне с нови очи на известното и да се запита какво и защо е укривано от нас в продължение на десетилетия. Изследването се чете с вълнение, с увлечение, с вчувстване в трагичната съдба на две големи и оригинални личности, каквито безусловно са били поетът и неговата съпруга. За пълноценното изживяване на текста роля играе и стилът, и ерудицията на авторката.“
Доц. д-р Мира Душкова, РУ „Ангел Кънчев“, препоръка за второто преработено и допълнено издание„Внушително изследване, което може да мине в рубриката „интимна история на българската литература“, проведено с внимание към всеки източник, дори той да не е от „първа ръка“. Казано на едро, книгата извършва сериозна реабилитация на образа на Лора Каравелова и осветява в различна светлина любовта ѝ с П. К. Яворов. Това е сторено без никакъв „жълт“ нюанс, а почтено и сдържано са преобърнати почти всички архивни масиви и са проверени всякакви мемоарни свидетелства, за да се представи версията за взаимната обсебеност между Поета и Лора. Микроисторическо изследване за гибелна любов, в което литературата оживява.“
Проф. д-р Пламен Дойнов, „Литературен вестник“, бр. 43, 13-19.12.2023 г. за първото издание„Десетки са книгите, посветени на Яворовите лични драми. Ще рече – много, ако ли не всичко, е казано. Оказва се обаче, че не е съвсем така. Много не е казано. Много е премълчано или пренебрегвано. Много е потулено и заглушено от крясъците на непримиримите врагове и почитатели. Двата враждуващи лагера накрая постигат – както при всяка словесна борба – единствено умора и досада. Авторката има предимството на независимия учен, загърбил угасналите вече страсти; в техния пламък трудно се достига истината. Следите на пожара са затрупали много съществени факти, документи, спомени. Но нали това е работата на изследователя – да рови в праха и там да намира бляскавите късчета истина – пък каквато ще да излезе тя. Виолета К. Радева е съвестен, търпелив изследовател, съвсем различна от търсачите на сензации и бърза слава. Нейната обемиста книга е трупана бавно, с години, с уважение и любов, като катедрала, чийто патрон е Истината. И разбира се – с преклонение пред Поета.“
Коста Радев, писател, в рецензия, поместена в скопския сайт tribuna.mk, 2024 г.
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
