Клаустрофобия събира 24 истории - смешни, тъжни, трогателни, научно-фантастични, антиутопични, реалистични и всичките пропити с обич към хората, с любов и разбиране към тези, които търсят отговори на въпросите за смисъла."За да имат човеците стремления, Бог начупил щастието на трошици. Пъхнал под жълтите листа, по капали на тревата в парка, посипал пенливите морски вълни, пръснал в небесния лазур и наръсил белия пух на облаците. Поставил парченце и във всяко човешко сърце, за да знаем какво да търсим и да разпознаем щастието, когато го намерим." Георги Томов ... |
|
|
"Имал съм повод неведнъж да пиша за Радослав Игнатов, както и да предговарям негови книги. Не е лесно да се намери ключ към подобен автор, остава утехата, че всеки път забелязваш нещо ново, съпреживяваш пропуснатото и недоразбраното. Казаното важи в пълна мяра за тази книга. Тя е двуединна - дотолкова, доколкото събира в себе си познати и непознати текстове. Тя е книга равносметка, опит да се окръгли най-важното в поетическия свят, отлят във времето. Иначе погледнато, книгата е по своему монолитна - цялостна и завършена, защото носи всички белези на утвърдения авторов стил, на неизменните и постоянно променящи се ... |
|
|
"Темата за пътуването във времето и пространството винаги е вълнувала пишещия човек от една страна и четящия от друга. А авторският текст като такъв представлява своеобразен пробив във времето и свързване между читател и автор на едно друго ниво, отвъд познатото и ежедневното и в този смисъл фантазно, чудато и приказно. Метафора на паралелните животи, ареали и времена, на движението като целепостигане и себеопознаване, на идеята, че човекът е еднакъв в същността си, без значение в кое време и място е роден - такъв е моят прочит на новия роман на Николай Гешев, наречен Пробив във времето. Увлекателен, вълнуващ, ... |
|
|
"Тролейни хроники с разместени страници е книга за онези мигновени мисли, които ни връхлитат между две спирки, но рядко задържаме. Татяна Йолинска пише като пътник без крайна дестинация - събира и документира разпилени спомени, разговори, тишини, несъстояли се срещи - моменти, иначе обречени да се разтворят в отварата на времето. Книгата е съставена от кратки разкази, поетични фрагменти и моментни портрети, обединени от темата за паметта - личната, колективната, градската. Всеки текст е като прозорец, който някой е забравил да затвори. Думите и мислите се разместват, точно както страниците на тази книга, а между тях ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена Портрет на незримото всъщност е... прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и... безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му - усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане.& ... |
|
|
Животът на шестнайсетгодишната Надежда се преобръща, когато тя откъсва на пръв поглед обикновена бяла роза от забранената градина на косача на ледовете - Господарят на Ледника. Наказанието за подобно деяние е смърт, но Надежда избира да служи доживот като слугиня. Мрачното имение се намира в най-отдалечената и студена точка на света, където приказките и легендите се сливат с тъмните фантазии на реалността. Разкъсвана от копнеж за свобода и бушуващи в сърцето чувства, Надежда трябва да разкрие тайните на имението, за да намери ключа към собственото си спасение."Там, сред необятни заснежени полета и скалисти мъгливи ... |
|
|
Слабостта на могъщите фигури в обществото и превъзходството на онези, които цял живот бранят честта и морала си. Пороците, които неизбежно догонват човек, и човеците, които непрестанно им се опълчват - или им се отдават. Почитта към изкуството в разнообразните му форми: музика, кинематография, литература. Това са някои ключови лайтмотиви в сборника Клинична смърт в петък вечер. С наблюдателност, остър език и здравословна доза черен хумор Ивайло Арсов ни представя изконни истини за човешката природа. Подканва ни да се замислим, да се подсмихнем и да открием неподозирани гледни точки към злободневни сюжети, събития и теми. ... |
|
|
"Николай Чернев (брокер на недвижими имоти) е изпратен от своя шеф, Иконописов в далечен провинциален град. Там той среща приятел от казармата, който работи като горски пазач и има сестра, която не може да говори. За подобряване на състоянието ѝ са необходими много средства. В този град често се споменава древна легенда за мистериозно медно съкровище. По някое време горският изчезва безследно в местността, конкретно свързана с тази легенда. Чернев и сестра му тръгват да го търсят. Отвлечени са и попадат в подземна галерия. Водещата теза за тяхното отвличане е, че са попаднали на следите на съкровището. ... |
|
|
Повече ще те няма е втората поетична книга на авторката Андреа Попдимитрова. Разпад Кожата ми още боли от лишенията на страстта ни. Роня се под допира на друг. Тялото ми е саркофаг на любовта ни. Андреа Попдимитрова "Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни ... |
|
|
"Анархия на сърцето е царицата на меланхолиите и обречената любов, но и оголен до рана нерв, който води до удобно премълчаваните въпроси за социалното неравенство и липсата на човешкото в социума, за вируса на страха и самотата, за забравата на миналото и отричането на бъдещето, за ужаса на войната, за самотната вечеря на Бога, за разрухата на сърцето... Тази книга е юмрук право в кривите зъби на мълчанието ни, опит за редакция на света, но и любов към ближния, към поезията и към свободата да обичаш до смърт." Ива Спиридонова "Кратки стихотворения в ритъма на сърцето. На пръв поглед категорични, ясни, ... |
|
|
Не е честно! Земята отвори паст и те взе. Лакомо се нагълта с добродетели, от нас останаха кокали. Сега сме сенки от плът, а сърцата ни са оглозгани. Радина Манолова "Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината - през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката. А истината - споделена с читателите - принуждава душата да расте!" Камелия Кондова ... |
|
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
