"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
|
"Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив - българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е - понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той ... |
|
|
Ако (се) забравя някой ден... Аз искам да запомниш най-доброто в мен. Да съм завинаги такава - посрещаща с усмивка всеки ден. Безкрайно вдъхновена, до забрава. Аз искам да запомниш най-доброто в мен - момиче, в красотата на живота лудо влюбено, което всеки миг на нежност, подарен от теб, в сърцето си е сбрало, някога изгубено. Заедно Кафето сутрин, ако искаш - с мляко. И кратката раздяла с Хубав ден! Разкошеството някой да те чака. И този някой да очаква мен. Следобеди със сладки аромати, въздишките по повод филм любим. И всякакви вълнения крилати, с които нощем можем да летим. И нежността на тънкото ми кỳ ... |
|
|
"Ние сме поколението, което живее в най-доброто време по най-лошия начин. Времето на пълни хладилници и празни животи, в които отчаяно искаме някой да ни спаси, но се плашим да повярваме, че ще посмее. Толкова са ни натяквали да мълчим и да бъдем прилични, че накрая се превръщаме в затворници в собствените си светове. Живеем в кутия, в кутия, в кутията. Капаците са хлабави и отвън въздухът е чист, но само гледаме през дупките, големи колкото да не се задушим напълно и се страхуваме, че опасността може да влезе и през тях. Че ще видим окото на хищник да наднича навътре, готово да ни смаже с клепачите си. А отвън има ( ... |
|
|
"Тя е прекалено голяма, за да бъде луна. Тя е прекалено лека, за да бъде планета. Ревностно крие от нас своята обратна страна. Обикаля край родната обител по скосена траектория и стабилизира нейната ос на въртене. Нашето съществуване е просто немислимо без нея... Тя е нашата Селена." Андрей Филипов "Написана по всички неписани закони от добрите образци на научната фантастика. Но и да не си заклет любител на жанра - ще се влюбиш. Заради пълнокръвните образи, абсурдните ситуации, взаимоотношенията, които те разплакват от смях. Понякога героите рецитират! Но не където и когато им падне, а съвсем ... |
|
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |
|
|
"Дарбата на Христина Панджаридис няма нужда от подправки, тя сама по себе си е достатъчно красноречиво изразена, и тъй като познавам авторката и стиховете ѝ отдавна, смятам, че с времето творбите ѝ стават не само по-зрели и искрени, но и по-смели в своята неприкрита честност. Тя не се бои да извади на показ и най-тъмните ъгълчета на душата си, а това го могат само онези пишещи, които наистина разбират поезията като служене - истинско и дълбоко." Валентина Радинска "В Отвън и отвътре или малките неща отново виждаме характерното сливане на поетичното и прозаичното; на делничния живот, ... |
|
|
Слабостта на могъщите фигури в обществото и превъзходството на онези, които цял живот бранят честта и морала си. Пороците, които неизбежно догонват човек, и човеците, които непрестанно им се опълчват - или им се отдават. Почитта към изкуството в разнообразните му форми: музика, кинематография, литература. Това са някои ключови лайтмотиви в сборника Клинична смърт в петък вечер. С наблюдателност, остър език и здравословна доза черен хумор Ивайло Арсов ни представя изконни истини за човешката природа. Подканва ни да се замислим, да се подсмихнем и да открием неподозирани гледни точки към злободневни сюжети, събития и теми. ... |
|
|
"Разбира се, че е поетичен пейзажът на Даниела Йорданова. Като прибавим към това и сърце, получаваме великолепната комбинация от честни, лични, но и художествено издържани вълнения. Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш - и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и... отсъствието ѝ. Защото "по хората ходи", защото този пейзаж е и твой. Защото тази поезия ще ти зададе въпроси, но и някъде сред метафорите - са и отговорите. На добър час!" Камелия Кондова Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство ... |
|
|
Познат на ценителите на поезията с дебютната си стихосбирка Монодиалози, в творчеството си Радослав продължава все по-талантливо да обединява научна точност с художествена чувственост, създавайки уникален синтез между физика, поезия и фотография."След прочита на първата поетична книга на Радослав Симеонов Монодиалози неизбежно следва възклицанието Още! И това още е факт, без да е самоцелно в стил нито ден без ред, а след натрупвания - емоционални, философски, разбира се - лични, защото на поета "не му е работа... чуждата работа". Тази приказка е на баба ми, но много ме устройва по адрес на Радо и втората ... |
|
|
"Николай Чернев (брокер на недвижими имоти) е изпратен от своя шеф, Иконописов в далечен провинциален град. Там той среща приятел от казармата, който работи като горски пазач и има сестра, която не може да говори. За подобряване на състоянието ѝ са необходими много средства. В този град често се споменава древна легенда за мистериозно медно съкровище. По някое време горският изчезва безследно в местността, конкретно свързана с тази легенда. Чернев и сестра му тръгват да го търсят. Отвлечени са и попадат в подземна галерия. Водещата теза за тяхното отвличане е, че са попаднали на следите на съкровището. ... |
|
|
Повече ще те няма е втората поетична книга на авторката Андреа Попдимитрова. Разпад Кожата ми още боли от лишенията на страстта ни. Роня се под допира на друг. Тялото ми е саркофаг на любовта ни. Андреа Попдимитрова "Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни ... |
