От хаоса на преживяното. С даровити и бездарни

"Книгата От хаоса на преживяното. С даровити и бездарни, макар и дълбоко лична, не е само спомени, не е и само пътуване към едно непознато за младите време, тя е врата към неговия дух, към хората от плът и кръв, които са живели, чувствали, творили в този половин век. Написах я с желанието да свържа моето поколение с днешните, а и с бъдещите, в едно органично изживяване. Може би някои от имената ще са непознати за младите, но всички те имат свое значимо място в съвременната ни българска литература. Много си тръгнаха без време от този свят, но, слава богу, оставиха ярка следа в нея. Кои са те - ще научите от прочита."
Весела Люцканова

"В спомените на известната писателка Весела Люцканова минало и сегашно се преплитат, а целта е младите да разберат какво се е случило след 1944 г., защо е станало и да извлекат поуки. Изповедният тон скъсява дистанцията между автор и читател, а историята на своя живот авторката пречупва през собствените си очи и опит на писател и издател. Тя предпочита акварелния рисунък, с който нахвърля своята вълнуваща картина и своите строги виждания за случилото се в нейния живот.

Те са представени в рамката на съществуващите ограничения от идеологически характер до 1989 г. и на икономическите след това. Весела Люцканова възкресява имена на хора, с които животът е пресякъл пътя ѝ, някои от които по онова време са били сред културния елит. Главният герой обаче в спомените на Весела Люцканова е Животът. Такъв, какъвто е, и какъвто тя би искала да бъде."
Д-р Петър Величков, редактор

"Тя е пряма, но деликатна, плавно поднася историите си, но напълно откровено. Преминала е през всички кръгове на ада, без това да е осакатило човешкото и достойното в нея. През всички години, в които е написала повече от петдесет книги, никой никога не би допуснал, че е видяла със собствените си очи най-грозното и най-студеното в света. В името на най-ценното - чрез думите да дава сила и воля, да ни кара да мечтаем и да съпреживяваме красивото и светлото в живота. И колкото по-безпристрастно и далеч от сътресенията в света, толкова по-вярно е всяко следващо поднасяне на ново преживяване.

Дори и когато споделя своите най-лични спомени, усещането е за роман с напрегнати отношения между главни и второстепенни герои, обрат в сюжета и неочаквана развръзка. Не би могло да е другояче, защото тя умее да създава свят, който, макар и да отъждествява с реалността, да го приютява или критикува, е свят без какъвто не можем. Светът на литературата. Не глас в пустиня, а глас народен. Тя е Весела Люцканова."
Симеон Аспарухов, издател

Книгата е част от колекция Наследство.

"Вместо предисловие

Съвсем наскоро препрочетох книгата на талантливия разказвач Цветан Пешев - Коза ли е, риба ли е и освен че много, много се смях - той все още беше жив и здрав - и сериозно се замислих. Няма да обсъждам безспорното му умение да ни разсмива, от делниците да ни създава празници, беше от писателите, които измъкваха на повърхността весели случки, с които да си припомним наши писатели с усмивка и с обич. Ще се спра само на последните страници на книгата му, на които кратко е обяснил кой кой е, с по няколко думи за всеки, като за напълно непознати. И си беше така, младите дори и не ги бяха чували. Уплаших се не на шега. И дори се засрамих. Толкова ли бързо забравата помита творилите преди нас, че е нужно да бъдат припомняни?

Та много от тях са наши съвременници, живи или мъртви. Мъртвите би трябвало да не сме забравили с оставеното ни значимо тяхно творчество, а живите още продължават да пишат, четем новите им книги и разговаряме за бъдещите им. Но явно авторът не е разчитал на паметта ни, а е искал дори и младите, които не ги познават, да потърсят книгите им, да попрочетат повече или по-малко от издадените и така да ги възкреси и за тези от нас, позабравилите ги, и за идващите след нас, които и не подозират, че ги е имало и ще ги има и в бъдеще. И си помислих още в началото на своя ръкопис не само за преживяното от мен с известните и със следващите известни от моето време, но и с все още малко известните или почти неизвестните млади дарования, които пристъпват все така плахо, дори незабележимо, дали да подходя и към тях по същия начин, или да се опитам най-вече да заинтригувам читателите, като опиша самите ни срещи, работата ни и споделеното помежду ни.

И се надявам така да се получи тяхното възкресение, преди да са избледнели и спомените! Защото нищо не започва от нас и не свършва с нас! "Животът се създава от събития, но те се превръщат в преживяване едва когато сме в състояние да ги интерпретираме, да се опитаме да ги разберем и да им придадем смисъл. Събитията са факти, но опитът е нещо неизразимо различно. Именно опитът, а не някое събитие, съставлява нашия живот. Опитът е факт, интерпретиран и разположен в паметта". Ще се опитам точно този опит да споделя. Защото "нещо, което не се разказва, престава да съществува и загива" според Олга Токарчук. Първото от десетте условия на Хемингуей, за да стане човек писател е да има ранено детство. Последното е да не скъсва никога връзките си с гилдията. Дължа му много. Добър мой учител в прозата, научил ме да избягвам многото прилагателни, а любимият ми Чехов - да пиша простичко, но с магия. Докато Вонегът ми отвори широко вратите на времето и силата на въображението да преминавам дори през стени, без да се страхувам, и да улавям и неуловимото, и най-вече ме научи на синтез на текста. Така че... започвам от раненото си детство.

Другото дано да съм го прихванала някак и от тримата през годините. А пред магьосника Рей Бредбъри все още съм на колене. Все още дете, повярвало в чудесата на създадените от него вселени. Цял живот мечтаех да се срещна с него по разните форуми на фантастика по света, за да изразя преклонението си, а то така и не се случи заради фобията му към самолетите. Може би защото той си летеше и без тях! Ала срещите с книгите му ми бяха дали толкова много, океани от богатства, за което съм му безкрайно благодарна, но все се надявах до самата му смърт да го видя и на живо. А е можело, можело е... като сама отлетя до оня негов магичен кабинет, от който почти не е излизал, но никому не е отказал да приеме в него!

Обещах на себе си някога, обещах и на някои от вас, скъпи мои читатели и приятели, че един ден ще се опитам да опиша най-важното за мен от всичко, което преживях, честно, откровено, без маски и без грим, така както е било. Повечето ми срещи с интересни личности, местата, по които съм била, превратностите на времето и хората, които са решавали съдбите ни и ние не сме успявали да ги променим. Допуснатите грешки, любовите, приятелствата и предателствата, човешкото и нечовешкото в нас, багажа ни от умения, ала няма да премълча и за алчността, и за жаждата за власт над другите, за надскачането, за агресията на посредствеността, за загубата на доверието ни един в друг и още, каквото е било и каквото не е трябвало да бъде.

И всичко това пряко или непряко е било свързано с писането и с лично изстраданото и преживяното.
Трудна книга, почти невъзможна, казах си, но все още възможна. Докато паметта ми все още притежава силата да помни и далечното, и най-близкото, без да го украсява и променя, без да ми спестява болката, жестока и оголена, наравно с миговете на щастие, съм длъжна да го сторя. Докато не е станало късно. А аз все отлагах и отлагах, и отлагах, докато опрях до времето, в което не биваше да отлагам нищо нито миг повече.
Дано да не съм закъсняла!"
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, п.к. 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 24
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Вместо предисловие
И още
Началото
Истинското начало
Виновни сме!
Нямахме право да грешим
Пътища, пътища... Продължавам...
Но нека да продължа...
Много хубаво не е на хубаво...
Съвсем в началото... към грешките
Вместо послеслов