Пъзелът на българската интеграция в ЕС

Спомените на участниците като ключ към осмисляне на процеса.

Целта пред настоящия труд ще е чрез анализ на емпиричния фундамент от конкретни факти да се осмисли логиката в особения начин на провеждане на подготовката на страната за интеграция в ЕС. Следвайки многообразното естество на проблемния предмет, настоящото интердисциплинарно изследване ще се проведе чрез комбинация от вторичен анализ на специализирана академична литература и провеждане на качествен анализ на дискурса, с който участниците в процеса представят българската евроинтеграция.

В първа глава ще бъде представена и обоснована методологическата програма на проучването, предлагаща отговор на специфичния познавателен проблем в изследването на Източното разширяване на ЕС. От една страна, чрез вторичен анализ на специализираната академична литература ще се проследят геополитическите и историческите предпоставки, наложили началото на процеса и логиката в неговото развитие. От друга страна, същият анализ ще отведе до разпознаване на дефицитите в познанието за предмета, които изследването ще опита да преодолее.

Във втора глава ще бъдат въведени спецификите на българското посткомунистическо общество, които отвеждат към точно определен модел на правене на политика, но също и на осмисляне и възприятие на протичащите евроинтеграционни процеси. Ще се проследи системата от културно-историческите, икономическите и политическите особености, които отвеждат към (тоест правят силно вероятен, но не и безалтернативен) един специфичен модел на евроинтеграция. Анализът на обществено-историческите факти ще отведе до изграждане на интерпретативна концепция, в която приоритетно внимание ще получи именно особеното в нагласата и подхода за присъединяването към ЕС.

Проверката на тази концепция чрез емпирични факти ще бъде направена в трета глава. В нея ще бъде представен обобщаващият резултат от емпиричния анализ на спомените на ключово важни участници в процеса на присъединяване на България към ЕС. Основният фокус на изследването ще бъде поставен върху начина, по който актьорите с техните възприятия, ценности и интереси, формиращи се и изменящи се в хода на процеса, конструират неговата логика в полето на взаимодействие.

Проф. д-р Любомира Попова е преподавател в Педагогическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Научните ѝ интереси са в областта на педагогиката, теорията на възпитанието, гражданското образование, мотивацията за учене, образование за възрастни и др. Автор е на пет монографии и над 100 научни публикации – студии, статии, доклади, учебни пособия.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg