Вярата в любовта е безумие. Поезия

С „Вярата в любовта е безумие“ Димитър Петров Регин предизвиква читателя, поглеждайки некомерсиално към най-комерсиалната тема в литературата. Защо вярата в любовта е безумие, но не и вярата в обичта? Какви са разликите между любов и обич и кое от тях ще спаси света? Дали светът може да бъде спасен от това да бъдем по-добри?

Отвращение

Имитирам че съм влюбен.
Представям си, че съм на 23.
Усмихвам се на непознати - непринудено,
излъгах, че душата ми трепти.

Излъгах те за всичко,
най-вече за очите ти.
Направих си един експеримент.
Обичам да се смея на мечтите ви.
Преструвам се на млад левент.

Отдавна имитирам и живота -
няколко години, щастие, тъга.
А зад маската е сянка на робота -
бясно копира скръбта.

Солария

Измервам разликата
между искреност и отношение.
После се затварям зад стени.
Проглеждам тъжно в тъмното.
Затварям слънцето, много блести.
Спелувам сричане повторно.
Обичам тази тишина.
Самичък съм, но не за дълго.
Краят отваря и друга врата.
Мъжете сглобихме от части
жените, които обичахме.
Бъдеще несъвършено.
Димитър Петров Регин

Отвъд кориците ООД
София 1510
жк Хаджи Димитър, бул. Владимир Вазов бл. 34
otvadkoritsite@gmail.com

Попивам влагата
Отговор на "Сираците"
Кръв се процежда
Утрото не идва
Отговор на Филтъра
Акупунктура
Част от добротата
Кулековизъм
Целя химически тоалетни
Ярост
НЕ
Неясно бъдеще
Несполука
Жестокост
Парадът на срама
Оръдията се поклониха
Самите богове
Футуристични решения
Измислени пространства
Една стена
Разкъсвам плътта ти
Обичам те
Планини без надежда
Издълбах дупка
Не искам вече да се храня
Вълна на брега на морето
За мен вчера е преди 20 години
Малък процеп между пердето и прозореца
Планетата, от която идвам
Ще счупя огледалата
Безцветен делфин
Събирах ти звездички
Вярата в любовта е безумие
Детето ми е Бог
Живота ти наблюдавам отстрани
Днес се влюбих за последно
Мечтая да не тичам в кръг
Събудих се влюбен
Очите ти
Отвращение
Осъдените на смърт
Оцениха ме
Изградих си самотна луна
Студеното в мене
Сънувах
Солария
Листата погребват излишните длани
Изкъпах със сълзи
Птицата чакаше
Представи си само миг
Обичах те. Съвсем за малко повече
Очите на дете
Изпадам от себе си
Сянка на паднало листо
Мрачно