Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век

Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. „Философски преглед“, кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и „разказ“ за представителите на тази школа – Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев – като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално цялата събирана досега информация за отделните философи и те да се представят пред нас не само като мислещи хора, но и като личности, които са реално вписани в определен социум и историческо време.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Увод
Навлизане в българското философско пространство – Йоханес Ремке и Димитър Михалчев
Filius ante patrem – Димитър Михалчев

• Полетата на епигонското
• Отношение към марксизма
• Социална философия

Психология и психопатология – Кирил Чолаков

• Основнонаучните идеи за психическото
• Неврозите
• Социална психология на ежедневието

Философия на педагогиката и правото – Христо Николов, Никола Илиев, Александър Илков

• Непосредствено-аналитичният метод на обучение
• Проблемът за самосъзнанието
• Отвъд индивидуализма и универсализма

История на Философията – Ангел Бънков

• Обучение, възпитание, религия
• Българската философска история

Философия на математиката – Стефан Станчев
Сподвижници и епигони – Григор Василев, Атанас Попов, Стефан Цоневски, Добри Панайотов, Павел Теохаров, Славчо Димитров, Антони Гащев, Атанас Илиев
Философско-математичното общество „Професор Димитър Михалчев”, Габрово
Списание „Философски преглед” като орган на основнонаучната школа
Заключение
Литература
Резюме на английски език