Четири

"Нито един текст в стихосбирката няма озаглавяване, както е и в предходната книга на автора Продавачът на конци (2009). Когато зачетете, ще забележите и друго – всички текстове, неразделени по друг начин, освен от разположението им на новата страница в изданието, образуват цяло не само чрез концепцията за полиграфическа реализация на изделието, но и в единството на ниво послание. Четири продължава в същата стилистична и тематична последователност темите от предходната стихосбирка на Илко Димитров за човека и неговото самопознание, за човека, търсещ да узнае своето място във вселената и същевременно своето (ново) отношение с Бога. И тук, както в Продавачът на конци, ключово е питането Има ли Бог? и дали той не е нещо, което не е самостойно, отделно и другаде. Опитът да се дефинира Бог като "знак за равенство между човека и Вселената" е продължаващо разшифроване по страниците на новата стихосбирка. Непрекъснат е и интересът на автора към времето – Кое е времето, в което съм положен? Кое е истинското време? – са само част от отворените питания в Продавачът на конци, които намират някои от своите възможни отговори в Четири, но и поставят и други. Как времето се променя и коя промяна дава истинския наглед на нещата: "Столът, който си остава един и същ, се вижда огромен на малкото дете, а с напълно подходяща големина на същия, вече станал възрастен човек. Кой стол е верният?"
Яница Радева

"Но кой обобщава и как, след като
всяко обобщение е отрицание на онова,
което е отвъд границите му? Отново
играта на двете, сянката на двойственост,
разделяща света на това, което е и онова,
което не е. Да, конкретността е
вкусът на битието, тръпката, нюансът,
който се запомня, но останеш ли в конкретността,
оставаш неподвижен, раздробяван до безкрайност.
Ето - едната ръка рисува голямата картина,
другата - детайл, но идва третото, за да ги свърже."
Илко Димитров

Стигмати
София, 1606
бул. Ген. Скобелев №41
stigmati@abv.bg