Наукоучение (1794/1795)

Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „анализ на понятието свобода“, е изходната точка на една принципно нова философия, която е оставила зад себе си цялата философия на просвещението, включително и нейния логически завършек, философията на Кант - на философията на немския идеализъм, чийто логически завършек пък е философията на Хегел.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Йохан Готлиб Фихте - Върху понятието за наукоучение или за така наречената философия

• Предговор към първото издание
• Предговор към второто издание
• Върху понятието за наукоучение изобщо
• Хипотетично предложено понятие за наукоучение
• Развитие на понятието за наукоучение
• ВИзясняване на понятието за наукоучение
• Доколко наукоучението може да бъде сигурно, че е изчерпило човешкото знание изобщо?
• Коя е границата, която отделя общото наукоучение от специалната, обоснована от него наука?
• Как се отнася общото наукоучение по-специално към логиката?
• Как се отнася наукоучението като наука към своя предмет?
• Хипотетично подразделение на наукоучението

Йохан Готлиб Фихте - Основа на целокупното наукоучение

• Предговор към първото издание
• Предварителна бележка към второто издание
• Основни положения на целокупното наукоучение
• Първо, абсолютно безусловно основно положение
• Второ, условно по своето съдържание основно положение
• Трето, условно по своята форма основно положение
• Основа на теоретичното знание
• Първа теорема
• Определение на синтетичното положение, което трябва да се анализира
• Синтез на съдържащите се в предложеното положение противоположности изобщо и общо взето
• Синтез чрез взаимоопределение на противоположностите, съдържащи се в самото първо от противоположните положения
• Синтез чрез взаимоопределение на противоположностите, съдържащи се във второто от противоположните положения
• Синтетично обединение на противоположността, съществуваща между двата предложени вида взаимоопределение
• Дедукция на представата
• Основа на науката за практическото
• Втора теорема
• Трета теорема. В стремежа на „аза“ се приема същевременно един противостремеж на „не-аза“, който създава равновесие с първия
• Четвърта теорема. Трябва да се приеме стремежът на „аза“, противоположният стремеж на „не-аза“ и равновесието между двата.
• Пета теорема. Самото чувство трябва да бъде прието и определено
• §Шеста теорема. Чувството трябва да бъде по-нататък определено и ограничено
• Седма теорема. Самото влечение трябва да бъде прието и определено
• Осма теорема. Самите чувства трябва да могат да бъдат противопоставени

Обяснителни бележки
Показалец на лицата