Съвременният човек в търсене на душа

Карл Густав Юнг Времетраене: 1:10 мин. Ръкопис 2244 Гергана Лаптева Времетраене: 1:24 мин.

Сборникът лекции обхваща широк спектър от теми като гностицизъм, теософия, източна философия и духовност като цяло.

Първата част на книгата се занимава с анализа на сънищата в практическото ѝ приложение, проблемите и целите на съвременната психотерапия, както и теорията за психологическите типове. Средната част разглежда вярванията на Юнг относно етапите на живота и архаичния човек. Той също така противопоставя собствените си теории на тези на Зигмунд Фройд.

В последните части на книгата Юнг обсъжда психологията и литературата, както и основните постулати на аналитичната психология, сериозния духовен проблем на съвременния човек след Първата световна война, много актуален и днес. Така Юнг решава трудната задача да синтезира знанията си за душата, натрупани в дългогодишната му практика като психиатър и анализатор, в информация, достъпна и приложима за всеки. Той дава онези свидетелства за същността и функционирането на психиката, които съвременният човек мъчително търси. Гледната точка, която той излага пред нас, е предизвикателство за духа, особено за онези, които имат желание да развиват потенциала си.

Книгата е част от поредицата К. Г. Юнг и последователи на издателство Леге Артис.

"Че сънищата са просто изтласкани сбъдвания на желания, е една отдавна остаряла гледна точка. Разбира се, има и сънища, които манифестират сбъднати желания и страхове. Но какво ли още няма там? Сънищата може да са неумолими истини, философски сентенции, илюзии, диви фантазии, спомени, планове, предвиждания, дори телепатични видения, ирационални преживявания и бог знае още какво. Защото не бива да забравяме едно: почти половината от живота ни се осъществява в едно повече или по-малко несъзнавано състояние. Специфичната съзнавана изява на несъзнаваното е сънуването.

Няма език, с който да не би могло да се злоупотреби.

Бабините деветини за страшния древен човек заедно с учението за инфантилно-перверзно-криминалното несъзнавано са успели да превърнат нещо естествено, каквото всъщност е несъзнаваното, в опасно чудовище. Сякаш всичко добро, разумно, достойно и всичко хубаво живее в съзнанието! Не отвори ли по-широко очите ни световната война със своите ужаси, та все още не можем да видим, че съзнанието ни е още по-дяволско и по-перверзно, отколкото е природата на несъзнаваното?

Сънят не е събитие, изолирано, напълно отделено от ежедневния живот и неговия характер. Ако ни изглежда така, причината не е нищо друго освен нашето неразбиране, една субективна илюзия. В действителност между съзнанието и съня съществува най-строга каузалност и най-точно съотношение.

Където има светлина, има и сянка, където е доброто, там е и злото, и обратно.

Порасналото накриво дърво няма да се изправи с изповед и обяснение, само изкуството на градинаря може да го намести в редицата на правите дървета.

Всеки носи факела на познанието само в една отсечка от пътя, докато някой друг го поеме.

Да си нормален човек, е най-полезното и най-целесъобразното, което човек може да си помисли. Но още в понятието нормален човек, както и в понятието приспособяване, има едно ограничаване до средното, което изглежда привлекателно само за някого, на когото вече е трудно да се справи с обичайния свят, и който например вследствие на своята невроза е неспособен да започне живота си. Нормалният човек е идеална цел за неуспелия, за всички онези, които са под общото ниво на приспособяване. Човекът винаги може да намира удовлетворение и пълнота в това, което още не притежава, както и да не може да се засити с това, което има вече предостатъчно.

Потребностите и нуждите на хората са различни. Това, което за единия е освобождаващо, за другия е затвор.

Лечението е продукт на взаимно влияние, в което участва цялата същност на пациента, както и тази на лекаря.

Неуспехите са ценен опит, защото в тях не само се отваря пътят към една по-добра истина, но и те ни принуждават към промяна на нашите схващания и метод.

Основните душевни факти в хода на живота силно се променят, дотолкова, че би могло да се говори за утринна и вечерна психология на човешкия живот.

Големите решения в човешкия живот по правило са подчинени в много по-голяма степен на инстинктите и на други тайнствени, несъзнавани фактори, отколкото на осъзнато желание или добронамерен разум.

Може да се внуши на човек само това, за което той мълчаливо вече е бил готов.

Може би душата не се интересува от нашите категории за реалност. Изглежда, че за нея действително е това, което въздейства.

Невротикът е по-скоро този, на когото никога не се удава да успее в настоящето така, както му се иска, и който поради това не може и да се радва на миналото.

Остаряващият човек би трябвало да знае, че неговият живот не отива нагоре и не се разширява, а налага един неумолим вътрешен процес на стесняване на живота. За младия човек е почти светотатство или поне опасност твърде много да се занимава със себе си, за по-възрастния човек е задължение и необходимост да отделя сериозно внимание на себе си. Слънцето прибира лъчите си и осветява себе си, след като е изливало светлината си върху света.

Не бива да забравяме, че твърде малко от хората са творци в живота и че изкуството на живота е най-изисканото и най-рядкото от всички изкуства - да изпие до дъно чашата благодатно, кой умее това?

Всяка епоха си има своята едностранчивост, своите предубеждения и свои душевни страдания."
Из книгата

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com

Анализа на сънищата и нейното практическо приложение
Проблеми на съвременната психотерапия
Цели на психотерапията
Психологическа теория на типовете
Стадиите на живота
Фройд и Юнг - различия
Архаичният човек
Психология и литература
Основни принципи на съвременната психология
Духовният проблем на модерния човек
Психотерапевти или духовенство