Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност

Карл Густав Юнг Времетраене: 1:10 мин. Божията нивица Ърскин Колдуел Времетраене: 1:07 мин. Пазители Дийн Кунц Времетраене: 0:53 мин. Bitcoin променя всичко Иван Иванов Времетраене: 0:55 мин. Не съвсем мъртва Холи Джаксън Времетраене: 0:59 мин. Murdle. Кримиграми - том 1 Г. Т. Карбър Времетраене: 1:01 мин. Кармата на вашето дете Сергей Лазарев Времетраене: 1:02 мин. Моят живот с легендите на рока : Биография Тони Кинг Времетраене: 1:04 мин. Отрязаната плитка Майлинда Брегаси Времетраене: 0:58 мин. Повелителката на птиците Карин Ерландсон Времетраене: 1:03 мин. Роза в окови Джули Сото Времетраене: 0:58 мин.

В 8-ми том на психологическите си изследвания Юнг разглежда идеята за Еона. Целта му е да осветли промяната на психичната ситуация в рамките на християнския еон с помощта на християнските, гностичните и алхимичните символи на цялостната личност, да разгледа връзката между традиционния образ на Христос и естествените символи на цялостността, т. е. на цялостната личност... Юнг разсъждава върху това как биха могли да се възприемат от модерното съзнание някои неща, чието разбиране би ни помогнало да преодолеем нашата светогледна дезориентираност чрез осветляване на нейните психични основания.

"Напълно съзнавам, че този труд не изчерпва, а само скицира начина, по който някои християнски идеи могат да се разглеждаш от психологическа гледна точка. Тъй като главната ми цел беше да изтъкна паралелизма или разликата между емпиричните наблюдения и традиционните ни представи."

"Всеки учен е длъжен колкото е възможно по-добре да обосновава своите открития и възгледи, но от време на време трябва да дръзва да издигне и някоя хипотеза дори с риск да греши. В крайна сметка заблужденията най-често са фундаментът на истината и ако не знаем какво представлява дадено нещо, то някакъв напредък в познанията ни представлява все пак това да знаем какво то не е ."
К. Г. Юнг

Карл Густав Юнг (1875 - 1961) е един от най-големите психиатри в света роден в Швейцария, той е създател на аналитичната психология, автор на десетки научни трудове, повлияли развитието на поколения изследователи и автори. След неговата смърт в Цюрих се създава клиника и институт, които и до днес носят неговото име.

Книгата е част от поредицата К. Г. Юнг и последователи на издателство Леге Артис.

"Същественото в този труд кристализира постепенно в течение на много години, в безброй разговори с хора от всички възрастови и образователни равнища, с хора, които бяха застрашени да изгубят в обърканото ни и останало без корени общество всякаква връзка със смисъла на европейското духовно развитие и да изпаднат в онова състояние на внушаемост, което е основата и причината за днешните масови утопични психози.

Пиша от позицията и с отговорността на лекар, а не на проповедник. Не и на учен, защото иначе благоразумно бих се скрил зад сигурните стени на моята специалност и с недостатъчните си познания по история не бих давал поводи за критика, рискувайки научната си репутация.

Както външните обстоятелства ни се случват и ни ограничават, така и цялостната личност се явява за Аза обективна даденост, която нашата свободна воля не може току-тъй да променя... Абсолютната позиция на Аза беше релативирана, т. е. той запази качеството си на център на полето на съзнанието, но качеството му на център на личността стана съмнително. Той е част от личността, но не я изчерпва. Просто е невъзможно, както вече споменах, да се прецени колко голяма или малка е тази част или, с други думи, доколко свободна или зависима е тя от условията на извънсъзнателната психика.

Интелектът и чувството трудно се впрягат заедно, защото си противоречат по дефиниция.

Интелектът е безспорно полезен в собствената си област, но извън нея е голям измамник и илюзионист, по-специално тогава, когато се опитва да се занимава със стойности.

Христос е най-близката за нас аналогия на цялостната личност и нейното значение. Ако добре разбираме, тук не става въпрос за някаква изкуствена или произволна, а за реално съществуваща и действена колективна ценност, чиято действеност не зависи от това дали субектът я съзнава или не... Безспорно въплъщение на цялостната личност, от психологическа гледна точка той все пак съответства само на едната половина на архетипа. Другата половина е представена от антихриста. Той по същия начин изразява цялостната личност, но представлява тъмната ѝ страна. И единият, и другият са християнски символи със същото значение като това на образа на разпнатия между разбойниците Спасител. Този величествен символ ни говори, че напредващото развитие и диференциране на съзнанието води към все по-застрашително осъзнаване на противоречието, и означава ни повече, ни по-малко разпъване на Аза на кръст, мъчителното му люшкане между несъвместими противоположности.

Има неща, които от известна гледна точка са крайно лоши, т. е. опасни. Има и такива неща в човешката природа, които са много опасни и затова изглеждат на попадналия в техния обсег като зло. Да се разкрасява злото няма смисъл, това се прави само заради една измамна сигурност. Човекът е способен на неизмеримо зло и както показва човешкият опит, злодеянията са толкова реални, колкото и добрините, т. е. душата е, която неволно изрича разграничаващата преценка.

В сферата на психологията, откровено казано, не се знае кое преобладава в света - доброто или злото. Надяваме се, че е доброто, т. е. онова, което ни изглежда приемливо. Едва ли някой някога ще може да каже какво представлява доброто само по себе си. Дори да осъзнаваме относителността и нетрайността на моралните преценки, не можем да се освободим от тях, а онези, които си въобразяват, че стоят над доброто и злото, обикновено са най-големите мъчители на човечеството и се гърчат в терзанията и страховете на собствената си треска.

Днес повече от всякога е важно човек да не пренебрегва опасността от злото, което се таи в самия него. Тя, за съжаление, е прекалено реална и затова психологията държи на истинността на злото и отхвърля всякакви дефиниции, определящи го като незначително или дори несъществуващо.

Душата е белязана като източник на злото изобщо. Църковните отци изглежда не са си давали сметка каква фатална власт приписват на душата по този начин. Човек трябва да е сляп, за да не вижда могъщата роля на злото в живота. Нужна е била личната намеса на Бога, за да се спаси човечеството от проклятието на злото, инак то би било изгубено."
Из книгата

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com

Предговор
Азът
Сянката
Сизигията: анима и анимус
Цялостната личност
Христос - символ на цялостната личност
Знакът на рибите
Предсказанието на Нострадамус
За историческото значение на рибата
Амбивалентност на символа Риба
Рибата в алхимията

• Медузата
• Рибата
• Рибата като символ у катарите

Алхимичното тълкуване на рибата
Общи бележки за психологията на християнско-алхимичната символика
Гностични символи на цялостната личност
Структура и динамика на цялостната личност
Заключение
Библиография