Едно ново структурно изменение на публичността и делиберативната политика

През 2022 г. Юрген Хабермас, големият съвременен мисли­тел на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предлага своеобразна втора част на тази брилянтна класика.

Книгата е преосмисляне в духа на днешния ден на Хабермасо­вото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: публичност. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат ултрадемократични, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата истина, като интелектуалната йерархия на знаещи и невежи. Претенции, заплашващи нашите демокрации. Което ще рече - живота ни.

Какъв е резултатът засега, пита Хабермас? Не виждаме да стават реалност неотдавнашните ни мечти - и най-вече мечтата за пряка делиберативна демокрация чрез Интернет като неин инструмент. Вместо това сме свидетели на общество, все по-разпарчетосвано на множество публики, които губят обединяващите ги общи ориентири и самата истина като ориентир.

Какво да правим в тази ситуация? Ето това е основният въпрос, на който тази книга предлага отговор включително чрез понятието делиберативна политика. С нея големият философ се обръща към парещо ядро от проблеми, което сплавя публичност / медийна структура / гражданско общество / политическа система.

Благодарение на преводача и специалиста по творчеството на Хабермас, професор Стилиян Йотов, българската версия съдържа изключително важен Анекс с личното одобрение на Юрген Хабермас.

Книгата е част от поредицата Varius на издателство Критика и Хуманизъм.

Критика и Хуманизъм ООД
София, 1000
пл. Славейков 11, 4 етаж, офис 16
kx@kx-publishing.org

За термина делиберация - (бележка на преводача)
Предговор
Разсъждения и хипотези за нови структурни изменения на политическата публичност
Делиберативна демокрация (интервю)
Какво означава делиберативна демокрация? Възражения и недоразумения
Анекс: Притежава ли демокрацията все още някакво епистемно измерение? Емпирично изследване и нормативна теория