Екранът все повече се отдалечава от предишната си роля на посредник между човека и света. В епохата на дигиталното преживяване реалното и симулираното се преплитат до неразличимост, а актът на виждане се превръща в акт на вяра. Светът на образите не отразява действителността, а я произвежда - самоподдържащ се, самопоясняващ се, самодостатъчен. В него духовното постепенно се пренася от невидимото към видимото, от смисъла към ефекта, от търсенето на истина към жаждата за присъствие.
В Екранният катехизис
Радослав Камбуров разглежда тази трансформация като нова форма на религиозност - естетизирана теология, в която вярата се насочва не към Бога, а към самия образ. Следвайки катехизичната призма на трите класически категории - Вярата, Надеждата и Любовта, - настоящият труд проследява как екранната култура пренаписва духовното преживяване, превръщайки го в доверие в образа, упование в симулакрума и привличане към идеала на изкуственото. Така Екранът се явява нов медиатор на битието - апотеозиран олтар, в който човекът търси спасение чрез собственото си отражение.
В този смисъл Екранният катехизис не е още едно изследване на медийния феномен, а е опит за очертаване на духовната топография на съвременността - на свят, в който смисълът се преживява като ефект, а духовното спасение - като естетическа илюзия.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
