"И аз принадлежа към поколението българи, които ca оформяли своите интелектуални представи, четейки и дискутирайки романите на
Франц Кафка. Още повече, че съм и част от онези студенти, които са изпаднали под влияние на салонната група опозиционни литературоведи Огнян Сапарев, Светлозар Игов и Клео Протохристова. А общоприетото мнение на днешните изследователи за отношението към Кафка по време на Студената война в Източния блок е категорично - възприеман от опозиционната интелигенция и недолюбван от властта. Тъкмо в годините на моето следване бяха публикувани романите Процесът (1980), Замъкът (1982), част от разказите под заглавие, Преображението (1982) и част от писмата на Кафка под заглавие Роден съм да живея в самота. Избрани писма (1982). Спомням си, че един мой състудент определяше своята съдба с фразата Роден съм да живея в самота. Спомням си още, че при едно мое общуване с българската правосъдна система във втората половина на 80-те години на XX век паралелите с Процесът бяха част от мисловното ми ежедневие. Когато препрочетох Наказателната колония около заниманията ми с романа на Патрик Зюскинд, Парфюмът, реших, че ще пиша и изследвам творчеството на Кафка. Че ще направя в известен смисъл нови интерпретации на творбите му, защото достъп до терен за литературноисторически проучвания по подразбиране нямах. Бил съм твърде млад и наивен."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
