Социална реалност и въображение

Историческа социология на Ренесанса.

Ренесансът ни учи на нещо критично важно за нашето бъдеще: технологичният и интелектуалният прогрес са само инструменти. Те могат да издигнат човечеството до Сикстинската капела, но могат и да доведат жестокостта до нива, невиждани в човешката история.

Днес, когато сме на прага на нов дигитален ренесанс, най-важният въпрос не е колко мощен ще е нашият изкуствен интелект, а какви ценности ще заложим в него: тези на хуманизма или тези на макиавелизма на алгоритмите.

Дали вече не живеем в свят, управляван от такива „невидими Борджии“, които оптимизират нашето внимание и поведение с алгоритми, за чието съществуване дори не подозираме?

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор към четвъртото издание
Предговор
Ренесансът като социологически проблем

• История и социология: предметно-методологически предпоставки
• Историческа индивидуалност и социологическа реконструкция

Средновековният сакрален универсум и социални стихии на секуларизация

• Борбата между „Божия град" и „земния град“
• Труд и смисъл
• Сакрално-имагинерни и реални социални структури
• Разпадане на обществената форма на лична зависимост (Беатриче в света на Данте)

Естетизация на социалната реалност

• Ренесансовият град
• Структури на социално неравенство
• Хуманистично-артистичната интелигенция
• Ренесансовата индивидуалност: титанизмът

Нова социалност и политическо въображение

• Корупция и конфликти: социално междувремие
• Социална реалност и политическа рационалност
• Новата социалност и инструментализацията на политиката

Обществената форма на вещна зависимост и трагизмът на ренесансовата култура

• Смъртта на Бога и игровото конструиране на социалния свят
• Разумната прозрачност на света в изкуството и науката: Леонардо, Галилей
• Трагичното съзнание пред смъртта на човека

Заключение
Бележки