Да говориш за чудовищата си, не е лесно.
Както при всяка тийнейджърка, животът на Елисабет не е лесен: родителите ѝ са се развели, сменила е гимназията, успехът ѝ се е понижил, а в живота ѝ влизат и излизат хора... И освен тази планина от барут има още нещо, което я отличава от останалите: Елисабет има Норе.
Норе е непрекъснато с нея, помага ѝ да се чувства сигурна и ѝ казва колко е красива, когато отслабва. Освен това Норе ѝ забранява да яде, контролира калориите ѝ и ѝ се кара, ако не я слуша. И Елисабет я слуша. Докато един ден тялото ѝ достига до предела на възможностите си и я приемат в Бялата стая, където чудовищата като Норе не могат да влязат...
„Страхът ми от храната“ е дебютен графичен роман (2022) на Елисабет Карин Павон Рюмер-Рютен, вдъхновен от личния ѝ опит. В него тя говори открито за хранителните разстройства и насилието, произтичащо от диетичната култура и натиска върху телесния образ с цел да информира, да даде език на трудните теми и да отвори пространство за разговор.
