След
Неудобството на вечерта, Марийке Лукас Райнефелд отново ни прави свидетели на една обсесия. Тук перспективата е обърната: 49-годишен ветеринар разказва как през лятото на 2005 година, насред добитъка, развива amour fou - крайни, неестествени чувства - към момиче на четиринайсет с руси като слама коси и катраненочерно въображение.
Райнефелд меандрира сред изречения без точка, сред страници без абзаци, наслагва образ върху образ в ритъм, който оставя без дъх. И дори някои описания да предизвикат читателя да захвърли книгата, той няма да може да я остави, а няма и да го пожелае - ще я дочете неусетно, увлечен от необуздания език на Райнефелд.
Роман за отпечатъка, който едно сексуално посегателство оставя не само върху онзи, комуто е посегнато, но и върху цялото му обкръжение - родителите, партньора на насилника, децата му. Разбиваща история за загуба, забранена любов, самота и търсене на идентичност.
Марийке Лукас Райнефелд е един от най-ярките млади таланти на нидерландската литература. Родена е в Северен Брабант в религиозно фермерско семейство през 1991 година, по-късно живее в Утрехт. През 2015 година дебютира със стихосбирката Телешко руно, която претърпява множество издания и получава наградата за най-добър поетичен старт. Неудобството на вечерта жъне огромен успех не само в Нидерландия, но и извън граница. Романът е преведен на над 30 езика, а през 2020 година е удостоен с престижната международна награда Мен Букър Интернешънъл след надпревара с
Мишел Уелбек, Фернанда Мелчор, Нино Харатишвили и други. Паралелно с писането, Райнефелд работи в кравеферма.
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
