Легенда за Вълчан войвода

"Под Дерин Су има други знаци на около час и половина. Има поляна с кладенци три и пот покрай поляната. Има и викала на джамии и в тях по едно кръстче, а тамо има пещера, в която всичките знаци са вътре. Преди всичко да се намери бронзовата мечка и плочата с писмото, тогава ще се намери входа на Вълчан и поп Мартин и Тържик Дермен. Само най-близките знаци са три камена като купа сено. Та пред нея има две моми - една със стомни, и една с котли, има и кошница с грозде, и други знаци няма нужда, оти тези са най-истинските... Тамо има книги, но само две са истински тези, които имат знаци от червен восък. Тези книги са предадени от Кара Колю, който е бил байрактар на Вълчан Войвода и той от село Умарчево и почина с другаря си Ст. Стайков в град Лясковец."
Иманярското описание е оставено от Георги Кубарелов на 83 години през 1927 година в село Кайнарджа (Извор)

"Гледаше усмивката му, скрита в изрусената му брада, похотливия блясък в очите му и отстъпи назад. Вървеше Емин и пак се смееше весело. Смее се на плашливостта на Рада. Пък весело му бе от мисълта, че тя скоро ще е в ръцете му, затуй си представи как ще захапе бялата плът... Натиска спусъка Рада, курока подскача и шрака, за да се разнесе гърмът по буките."
Из книгата