Гатанки от небето - част 2: 21 истории за вярата

Гатанки от небето - част 2: 21 истории за вярата Ивинела Самуилова Времетраене: 1:03 мин. Наръчник по практическо чудослучване Ивинела Самуилова, Алексей Бъчев Времетраене: 1:00 мин. Къде отиваш, пътнико? Ивинела Самуилова Времетраене: 0:51 мин. Животът може да е чудо Ивинела Самуилова Времетраене: 0:49 мин. От върха на перото Ивинела Самуилова Времетраене: 1:13 мин. Бабо, разкажи ми спомен Ивинела Самуилова Времетраене: 1:30 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

"Нещата на този свят са гатанки от небето."
Св. Николай Велимирович

С това дългоочаквано продължение на превърналата се в настолно четиво за мнозина книга Гатанки от небето Ивинела Самуилова отново ни повежда на необикновено духовно пътешествие, изпълнено със смисъл, прозрения и неочаквани открития, свързани с християнската вяра. В 21 завладяващи истории, вдъхновени от евангелските текстове и тяхното съвременно осмисляне, читателят и този път е поканен да размисли върху важни теми като вярата, прошката, любовта, благодарността, смирението, милостта.

Ивинела Самуилова предлага смели интерпретации и силни послания за смисъла на вярата в съвременния свят. Като разкрива вечните истини на Евангелието по начин, който докосва сърцето и провокира ума, тя ни поощрява да преодолеем страха и съмненията и да потърсим упование в божието присъствие.

"За вярата и страха (Историята за бурята)

"Него ден вечерта (Иисус) им казва: да минем на отсрещната страна. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; (...) И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват? (Марк 4:35-41)"

Тази интересна история е разказана в Четвърта глава от Евангелието на Марк. Когато Исус казва на учениците си да преминат на другата страна на езерото, те едва ли са допускали, че може да се разрази буря. Вероятно са си мислили, че ги очаква спокойно пътуване. Както и днешните вярващи, те сигурно също си представяли романтично и безоблачно плаване, с дълбокомъдри приказки, може би някое приятно чудо с хапване и пийване на палубата, синьо небе, нежен разхлаждащ бриз, тиха безметежност... Но вместо това връхлита буря - мощна, неочаквана и ужасяваща. Каква ирония!

Защо? Защо бурята се появява именно тогава, когато Господ е най-близо до тях - до най-приближените Си, току-що избрани, и то от Него самия (виж Марк, глава 3).

В действителност, когато човек е близо до Бог, или дори Негов избраник, бурите не спират да връхлитат. Те все още удрят, може би дори по-ожесточено. Разликата е в това, че човек минава през тях с Бога. Именно Неговото присъствие в лодката дава надежда за оцеляване, а упованието на Него е гаранцията, че ще стигнем невредими до другия бряг. От това колко голяма е вярата, зависи и способността на човек да спре бурята сам, без да буди Господ. Момент: А Той защо спи? Той спи не защото не Го е грижа за нас, както си помислили учениците (и днес мислим ние), а защото разчита, че при всичко, което ни е казал и засвидетелствал, и при условие, че е в лодката до нас, нашата реакция на ситуацията ще бъде адекватна. "Млъкни, престани!" Господ не си пада по куртоазията. Не се пазари със злото и не преговаря с него. И, да, ние имаме тази власт и разрешението да бъдем толкова директни спрямо злото. Наистина, всеки има власт да се противопостави на бесовете - тези, които го връхлитат отвън или заплашват с хаос вътрешния му свят.

Тук е важно да уточним нещо. Често когато го връхлитат бури, човек смята, че получава наказание като доказателство, че е сгрешил. Каква друга би могла да е причината за сполетялото ни ужасно житейско премеждие? Нищо че обикновено на човек не му е много ясно какво точно се е провинил. Може би подобно мислене е натрапвано векове наред нарочно (а не само от богословска глупост), не знам. Но знам, че е особено важно ясно да заявим: бурите ги причинява злото, не Божието възмездие. Поради тази причина често те идват не защото сме на кривия път, а защото сме точно там, където е правилно да бъдем. Няма как да бъде казано по-ясно, и то от самия Господ: "В света скърби ще имате, но дерзайте. Аз победих света". Господ не обещава път без бури. В гореспоменатата история Той обещава на учениците си да стигнат с Него до
отсрещната страна.

И така стигаме до големия избор в живота - вярата или страхът. Страхът е фокусиран върху бурята - върху ужасните вълни и тътена на небето. Вярата, от друга страна, е онова упорито, дори налудно доверие в Повелителя на бурите, Който носи в Себе Си абсолютния мир и затова може да спи насред хаоса. Така че, когато се разрази следващата буря, нека да не се отчайваме. Казвам го и на себе си. Защото не сме просто герои в драма, а пътешественици в открито море, които трябва да стигнат до отсрещния бряг. И най-важното, което е добре да запомним: ние сме родственици Божии, ерго - можем да преведем спокойно и уверено кораба си сред бурите. Повечето хора - и учениците Господни в това число - успяват да разберат тази истина едва сред вятъра и вълните. За съжаление, мнозина потъват, преди изобщо да стигнат до нея. Затова нека да запомним: безопасността на пътуването не е в отсъствието на бури, а в присъствието на Бог."
Из книгата

"Моето детство е усещането за вълшебство. Това чувство се запази в мен по две причини. Едната е баща ми, който ме накара да повярвам, че има вълшебни пръчици. Спомням си как аз шепнех на една вълшебна пръчица, после той я изслушваше и изпълняваше желанието ми. И другият ми спомен за вълшебството е разказът на баба ми за нейния живот като малка, като дете на село. Когато бяхме двете тя лягаше при мен и аз ѝ казвах :"Бабо, разкажи ми спомен", не исках приказка, а исках да ми разказва нейните детски преживявания, които бяха толкова вълнуващи, абсолютно от друг свят, колоритни, пълни с аромати на природа, на истинско детство, нещо много естествено и жадувано от мен. Тази жажда остана през целия ми живот."
Ивинела Самуилова в интервю за БНР

Минават години и... обръщението към бабата, което детето Ивинела използва преди, се превръща в заглавието на книга, написана от писателката Ивинела в днешни дни. "Бабо, разкажи ми спомен" е едно от най-емблематичните заглавия в библиографията на авторката. Романът бе избран за "Любима книга на България" за 2016 г. Година по-късно книгата продължи да привлича интерес и достигна пето място в топ 20 за най-продавани български книги през 2017 г.

Но коя е Ивинела Самуилова и с какво успява да спечели голям брой от българските читатели?
Въпреки че е родена в Севлиево, Ивинела учи и завършва в езикова гимназия с испански и английски във Враца. След това идва период на кратка пауза: "He бях сигурна какво искам да уча и пропуснах една година", споделя писателката. По думите ѝ мотивът за паузата е бил нейният стремеж към осмислянето на себе си и търсенето на същинското разбиране за живота. А паузата приключва един ден, в който Самуилова среща свой съученик, който вече бил студент. По това време отивал на лекции и Ивинела решила да отиде с него. По-късно тя разбира колко много ѝ носи изборът да учи Богословие:

"И макар да не знаех какво ще правя с това богословие, реших, че искам това да уча и оказа се, че ми е много полезно. Защото то развива една усетливост за битието, която, за съжаление, сме позагубили. Тази връзка между земята и небето, която задава параметрите за начина ни на живот, задава ценностите, опорите и ориентирите. Без Бога, без Божественото човек се проваля. Под проваля се нямам предвид, че не му е провървяло в бизнеса, той се проваля като човек затова, че се чувства некомфортно в тоя свят, като че ли този живот е заболяване, което трябва да се преболедува. Докато човекът, който съхранява тази връзка с Бога, с чудото на живота, успява да поддържа тази връзка с магията на битието."

След магистратурата по Богословие следват още няколко квалификации и обучения, сред които журналистика и психология. И всичко по пътя се оказва напълно полезно и изключително ценно за Ивинела. Благодарение на психологията, например, се появява първата книга на писателката: "Животът може да е чудо". Причината зад дебютния роман е срещата на Самуилова с психолога Алексей Бъчев, докато тя посещава негови курсове, предназначени за психолози. Алексей е и прототип на един от главните герои в книгата, а основната движеща сила за написването на историята е подходът му. Подход, който показва, че "животът ни е даден за радост, а не за мъка и страдание", споделя авторката. И допълва, че чудото в живота е винаги и никога не изчезва. Остава незабелязано, докато не "дръпнеш пердето на прозореца и видиш, че има други неща, картини, които са много по-интересни", разказва Ивинела Самуилова. На пръв поглед дребни неща, но много по-ценни от голямата инерция, която ни повлича.

Именно творческите търсения на Самуилова, насочени към вътрешния свят на човека, към традициите на България, към отношенията ни с Бог, света и ближните, се оказват ценни пътища и за много от читателите. А тези пътеки отвеждат самата Ивинела към написването на още книги през годините. Сред тях са и 4 заглавия-продължения на дебютната "Животът може да е чудо" - книги, които отново срещат читателя с героинята Ади, която в началото посещава психолога Алексей и той ѝ помага да погледне на себе си и на живота си под различен ъгъл.

Редом със спечелването на солиден брой читатели книгите на Самуилова печелят и редица награди и отличия:

• "Бабо, разкажи ми спомен" оглавява класацията за "Любима книга на България" за 2016 година
• "Жената, която търсеше любовта" става "Носител на всенародната любов" в конкурса "Копнеж по човечни книги"
• "Гатанки от небето" достига 4^-то място в литературната надпревара "Любима книга на България" за 2015 година
• "Животът може да е чудо" и "Къде отиваш, пътнико?" печелят първо и второ място в националния конкурс "Книгата, която ме вдъхновява"

През последните години писателката дава принос за книжния свят и в друга посока - работи като преводач на художествена литература от испански език. А що се отнася до собствените ѝ истории, писателката споделя, че има едно-единствено желание:

"Сърцето се вкаменява, когато се вземаме твърде на сериозно. Не искам да поучавам, а да вдъхновявам с книгите си."

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com

За вярата и страха (Историята за бурята)
За плодовете на демоничното и на Светия Дух (Историята за бесноватия)
За активния и съзерцателния живот (Историята за Марта и Мария)
За псетата и избраните (Историята за хананейката)
За Божия глад и духовното позьорство (Историята за смокинята)
За човешката оскъдица и Божието изобилие (Историята за петте хляба и двете риби)
За тъмната нощ на душата и спасителната сила а вярата (Историята за Исус, Който ходи по вода)
За личната и за божията воля (Историята за богатия момък)
За детското и божественото (Историята за децата)
За духовната слепота и духовното зрение (Историята за слепородения)
За бесовските раздори и Божията благодат (Историята за външния човек)
За човешката глухота и Божиите въздишки (Историята за глухонемия)
За духовната смърт и възкръсналия живот (Историята за възкръсналия живот (Историята за възкресяването на Лазар)
За човешкостта на Бога и божествеността на човека (Историята за изкушенията)
За динамиката на насилието и динамиката на милосърдието (Историята за прелюбодейката)
За човешката нечистота и Божията милост (Историята за десетте прокажени)
За божествения кеносис и обратната логика на любовта (Историята за умиването на краката)
За дара на човешката любов към Бога (Историята за грешницата с мирото)
За смъртта и Възкресението (Историята за явяванията на Христос)
Вместо послеслов