"Биография на Владимир и Георги Вазови
Възрастовата разлика между двамата братя е осем години. Георги Вазов е роден на 5 януари 1860 г. в Сопот и е петото дете в семейството на Съба и Минчо Вазови. Владимир Вазов пък се ражда на 14 май 1868 г. и е осми поред наследник. Израстват в сравнително заможно и патриархално семейство, чиито дух и порядки са пресъздадени от техния брат Иван Вазов (1850 – 1921) в романа Под игото. Георги, който расте като особено буйно дете, учи в Сопотското трикласно училище, а през 1874 г. постъпва в Априловската гимназия в Габрово. Освен с изучаваните предмети той се запознава и с богат репертоар от народни и бунтовни песни. През 1876 г. е изключен заради ученическа стачка, свързана с лошите хигиенични условия в училището, и се завръща в родния си град.
По време на Априлското въстание през 1876 г. Сопот не въстава, но местното население става свидетел на зверствата на башибозушкия главатар Тосун бей. "Няколко избягали клисурци въстаници, спомня си Георги Вазов, се бяха укрили на тавана в Сопотското училище. Благодарение на едно предателство те бяха открити и избити, а главите им тържествено тълпа сеймени понесоха по сопотските улици към Карлово. Всички дюкяни бяха затворени и ние наблюдавахме това шествие през дупките на кепенците."
През есента на същата година Минчо Вазов решава да изпрати Георги в Румъния при брат си Кирко (1827 - 1888), който по това време е търговец в Олтеница. Наближавайки румънския бряг, Георги по-късно ще си спомни: "Чувствах, че минавам в друг свят, макар и чужд за мен, но гдето всеки българин с въздишка на облекчение се чувстваше в една свободна земя, в която фесът и чалмата не гнетяха душата". Градът го впечатлява със своята активна българска диаспора - от собственици на магазини и кръчми до занаятчии и хъшове, които се събират вечер в кръчмите. Първоначално 16-годишният Георги посещава местното българско училище. Също така започва да изучава румънски и немски език, тъй като чичо му иска да го изпрати в Букурещ, за да получи юридическо образование. Избухването на Руско-турската война в края на април 1877 г. осуетява този план, а въодушевеният младеж скоро решава да се завърне на родна земя. Пристига в Свищов, където случайно среща по-големия си брат Никола Вазов (1852 - 1917), от когото научава за сполетялото ги семейно нещастие: "... Сопот бил нападнат и изгорен, а част от жителите му, които избягали, били посрещнати в Балкана и избити, в туй число и моят баща. Баба ми и майка ми с Владимир и Борис отвели в плен - обратно в Пловдив, а другите деца се спасили в Габрово, гдето брат ми ги храни, като върши дребна търговия с нашия кон". Юли 1877 г. Сопот. Турските редовни и нередовни части нахлуват в града и го опожаряват. Местното население, включително и семейство Вазови, е принудено да бяга. Опасявайки се, че деветгодишният Владимир може да бъде убит, майка му го преоблича в сукманче наопаки, което взема от едно момиче. В последвалото клане около 400 души са посечени, а сред убитите е и Минчо Вазов. Владимир по-късно ще си спомни: "Турци се връщат от Балкана. Един носи пардесюто на баща ми, хубавия му бастун с дръжка от слонова кост и чантата му през рамо, в която му бяха парите и книжата. Така баба и мама разбраха, че баща ни е убит."
Владимир, заедно с майка си и баба си, търси убежище в Пловдив. По-късно те са изпратени от османските власти на заточение в Араповския манастир Света Неделя край Асеновград. "Тези неща, пише Вера Вазова, той не е можал да забрави през целия си живот и затова може би неговото лице носеше отпечатък на сериозност и съсредоточеност."
В това време, след като се установява в Свищов, Георги започва работа като писар в магазин за търговия с колониални стоки на негов роднина. По това време от Букурещ се завръща и по-големият му брат Иван, който успява да му издейства назначение като писар в канцеларията на Свищовското губернаторство. На тази длъжност Георги се запознава с бъдещия писател Алеко Константинов, с когото изучава руски език и литература. През пролетта на 1878 г. губернаторът на Свищов - Найден Геров, решава да изпрати десетина момчета в Русия, които получават възможност да постъпят в Одеското юнкерско училище. Сред избраните е и Георги Вазов. След успешно положени приемни изпити на 1 септември 1878 г. той е зачислен в състава на 2-ра юнкерска рота. Благодарение на знанията, придобити в Априловската гимназия, както и изучаването на руския език по време на войната, успешно се справя с учебната програма, като помага на своите другари по предметите математика, артилерия и фортификация. На 1 септември 1880 г. завършва училището и е произведен в чин старши портупей-юнкер. След завръщането си в България е произведен в първи офицерски чин подпоручик и е приравнен със завършилите втори випуск на Военното училище в София. Започва службата си в 1-ва на княз Александър дружина. Неприятен спомен за него от този период остава първата му среща с първия българския княз след Освобождението. Подпоручик Вазов е сред новопристигналите офицери от Русия, които трябва да бъдат представени на княз Александър Батенберг. Въпреки че е завършил с отличие, подпоручик Вазов остава единственият, който не получава княжеско ръкостискане, след като става ясно, че е от български произход. "Това ми направи твърде тежко впечатление, обидно за моето българско чувство, което аз никога не простих на княз Александър."
Службата на младия подпоручик започва в един период на политическа нестабилност, когато историческите събития се изпреварват едно друго. През 1881 г. е извършен първият държавен преврат в историята на младото Княжество България. Установен е режим на пълномощията, чрез който княз Александър Батенберг получава по-големи права в управлението на страната. Настъпилата криза довежда до охлаждане на отношенията между българския народ и руското офицерство, получило нареждане да подкрепи княза. Подпоручик Вазов отбелязва в спомените си надменното поведение на руските офицери спрямо по-младшите български такива. Първият конфликт на подпоручик Вазов възниква с руски капитан и е предизвикан от спор за старшинството между руските и българските офицери. Нещата стигат почти до дуел, а младият подпоручик дръзко заявява: "Господин капитан, аз съм готов и на Ваше разположение, когато желаете и гдето желаете!" Тази случка става причина през септември 1881 г. да бъде назначен на нестроева длъжност като завеждащ вещевия гарнизонен склад. С помощта на брат си Иван успява да се прехвърли в Източнорумелийската милиция през ноември същата година. Първоначално е зачислен в Учебния батальон, а след това е трети адютант на генерал-губернатора Александър Богориди. На 2 ноември 1882 г. заминава за Санкт Петербург, където постъпва в Инженерното училище, а година по-късно продължава обучението си в младшия клас на Николаевската военноинженерна академия."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
