Тринакия. Стихове 3 x 33

Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството.

"На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван Гранитски. Самата структура на книгата е изградена върху мистичното число "три", което образува и названието на митичния остров. Вярно, в поемите на Гранитски атмосферата е различна от безметежния климат на легендарната страна. Но нали и ние живеем в епоха, когато корабокрушението е ежедневие?".
Иван Маразов


Островът на Слънцето е във сърцето
Не изгрява не залязва Но е тайна
Хелиос запалва свещите на Битието
и самовъзниква - безначален и сияен

Орфей нарича острова Тринакия
реален въображаем и митичен
Там в обреди и мистерии епични
различното оглежда се в еднаквото

Тризъбецът на минало сегашно бъдеще
управлява полюса на асиметрията
Парадоксално е че тръгване и връщане
означават точка на безветрие

На този Остров на блажените
противоположностите заедно изгряват
Тишина космическа и земна врява
едно са Няма смърт и тление

Постоянно взреният във Светлината
е както жив така и нероден
Позналият магията на Пустотата
е безсмъртен между Нощ и Ден

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Островът на Слънцето
Бездна
Митология
Езотеричен Каприз
Окончателно отсъствие
Предусещане за огъня
Носталгия
Човекът от тълпата
Сътворение
Пастир
Пейзаж
Спомен
Аз и ти
Река
Биволи
Къща
Мъгла
Лист
Бездна
Битие
Memento Mori
Призма
Полъх
Илюзия
Премиера
Отечествени видения
Отечествени поети
Очите на нашите майки
Асенова крепост 1403г.
Пролет
Лято
Есен
Зима
Каруца
Междуметие
Метафорични пътешествия
Щерна
Щерна
Арка
Числото
Гравюра
Гнездо
Седем
Адажио
Тайна
Ателие
Пасторал
Мълчание
Врата
Път
Камъкът
Дъжд
Извор
Ждрело
Пристан
Хъш
Защо
Пустиня
Забрава
Пустош
Безумие
Самота
Свобода
Сън
Сълза
Човек
Същности
Последният
Предчувствие
Зарът
Аристократична ирония
Начала
Знак
Скиталчества
Навътре
Повей
Квартет
Литография
Думите
Геометрия
Тишина
Дух
Ехо
Безначалност
Конче
Сънят на ястреба
Облачета
Страст
Маски
Прах
Вихри
Отечество
Сокол
Щъркел
Сирени
Гарван
Кос
Сови
Графика
Зазоряване
Мираж
Нива
Акварел
Превъплъщение
Идея
Свобода на духа
Пазар на роби с бюста на Волтер
Тринакия - митична и поетична