Богохраними. Стихотворения

Не идвай
Тая нощ е гъста пшеница.
Тая нощ е топла кръв
и люлчина песен.
На огъня, който запалих,
млечни царевици се пекат.
Дъхът им е познат
като пътеките наоколо.
Тая нощ е южна, моя.
Ничия!
Беломорец разпалва главните.
Магьосник си ти.
Ти създаваш тая нощ край мене.
Неистински треви допълват стъпките ти.
Дърветата споделят твойта сянка.
Дъхът ти лъхва – земен дъх.
В гърдите ми се гърчи зов.
Сподавям те
и проглушавам себе си:
Не идвай!

Река насън.
И докато ме помниш, ще се лея.
Не съм дори добра,
а само паметна.
Закриляй ме от суета.
И вярвай ми.
Защото съм дълбоката
и тихата река.

Мъже
Деца на Живота, Стремежа и Подвига -
весели, главоломни и сигурни.
Пият вино и яздят коне.
Вечно тръгват за някъде.
Носят оръжие
и знаят да стрелят,
защото не знаят да раждат.