Средновековната българска империя

Книгата се предлага на български и английски език. На Балканите в повечето столетия до XIV в. господства една държава и това е Българското царство. През 1930 г. в Лондон излиза книгата на известния английски историк сър Стивън Рънсиман със заглавие "История на Първата българска империя". Вероятно за мнозина такова понятие звучи необяснимо и твърде предизвикателно. Някак си политическата съдба и границите на днешна България не предполагат подобно тълкуване. Тук обаче се забравя, че в Европа има и други, сега малки държави, които са наследници на велики империи.

За да се определи една държава като империя, са необходими множество икономически, политически и културни показатели. Не случайно империите загиват не толкова от вражеско нападение, колкото когато са изчерпили цялостно своя потенциал. С всички условности обаче тези периоди са ярки еманации на един народ.

"Средновековната българска империя" обхваща темите:

• как бе създадена българската империя: прабългарите на Аспарух основават държавата, титаничната схватка с Източната Римска империя, средновековната българска империя на цар Симеон Велики, драмата на България в началото на XI в., отново сред европейските сили, саможертвата на България спасява Европа;
• грандиозните строежи на българската империя: от юртата и землянката до ханския дворец в Плиска, Велики Преслав, каменните стражи на българската империя през XII - XIV в., царственият Търновград, в тишината на християнския храм;
• от езическия идол към образа на Христос: цивилизованите езичници, великото изкуство от времето на цар Симеон, красотата на християнското изкуство и блясъкът на имперската знат, големите съкровища на българската империя;
• народът, който даде писменост на славяните: каменният архив на българските ханове, златният век на старобългарската книжнина, новото възраждане при цар Йоан Александър, да съхраниш историята в надпис.

Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей към БАН, професор в "Международния славянски университет" - Москва. Интересите му са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационни открития в областта на археологията.

Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, дипломиран професор в Международния славянски университет - Москва. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Притежава сертификат за Обществено признат експерт, издаден от Националния конвент на експертите. Почетен гражданин на гр. Кърджали. Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и беше проучен средновековният манастир Св. Йоан Продром в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи. Поради огромния интерес към открития от него скален град на траките Перперикон е взето решение за откриване на процедура по признаването му за световен паметник на ЮНЕСКО.

ЕТ Издателство Летера-Надя Фурнаджиева-Цветелина
Пловдив, 4000
ул.Родопи № 62
office@lettera.bg