Ръж

Ангел Каралийчев Времетраене: 1:47 мин. Няма край Дейвид Гогинс Времетраене: 1:12 мин. Биполярно афективно разстройство Д-р Владимир Симов Времетраене: 1:28 мин. Лира Петя Андонова Времетраене: 1:03 мин. Юдина щерка Симона Панова Времетраене: 1:11 мин. Сляпата армия Давид Тоскана Времетраене: 1:07 мин. Усмихни се! Рейна Телгъмайър Времетраене: 1:00 мин. Замъци и сливовица - как се влюбих в Словения Сам Болдуин Времетраене: 1:10 мин. Цочо Билярски Времетраене: 2:04 мин. Върни назад Лиз Томфорд Времетраене: 0:59 мин. Пътуване в мрака Джон Дъглас, Марк Олшейкър Времетраене: 1:11 мин.

Разказите, събрани в сборника Ръж, открояват Ангел Каралийчев като талантлив художник в българската литература. В сборника са събрани петдесет от най-добрите разкази на Каралийчев, между които Росенския мост, Вихрушка, Най-милото му, Гробът го вика, Лъжовен свят, Дядо Божиловата надежда; приказките Житената питка, Ощърбеният месец, Новогодишна приказка и други., както и части от известното на много поколения деца Тошко Африкански.

Всеки том от поредицата Българска класика е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, един от най-четените детски автори, чийто произведения са преведени на над 50 езика по цял свят. Голяма част от творбите му са смесица от поезия и проза, приказки и разкази. Къде започва единия жанр и къде завършва другия е трудно да се определи. Каралийчев е самобитен творец, със собствена палитра в изкуството, който за разлика от много други автори, които дълго се лутат в търсене на себе си, още с първите си произведения показва яркия си писателски талант.

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица, Велико Търново в бедно семейство. След като завършва училище се записва да следва химия в "Софийския университет", но когато е трети курс прекъсва обучението си. През 1928 година се дипломира в "Свободния университет" (днес УНСС). Каралийчев започва да пише когато е на 17 години. Първото му стихотворение - "Орелът" е публикувано в списание "Ученическа мисъл". Подобно на много други писатели Ангел започва творческата си дейност с поезия, впоследствие се ориентира към жанра разказ. Той работи като редактор във вестниците "Кооперативна просвета", "Литературен фронт" и сътрудничи на списанията "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. Първата му книга - революционната поема "Мауна Лоа" е публикувана през 1923 година, а година по-късно излиза сборникът с разкази "Ръж" (1924 г.), който авторът посвещава на жертвите от потушеното антифашистко въстание от 1923 година. Сборникът съдържа 10 лирични разказа, в които се преплитат мъката и надеждата. Изглежда, че в повечето от тях връх взема мъката и скръбта по убитите във въстанието герои. Писателят майсторски обрисува образите на майките и бащите, братята и сестрите, невестите и децата, който страдат за най-скъпите си хора, загинали в бунта. Скръб, тъга и мъка - това е емоционалното съдържание в повечето от тези истории. През 1925 година е публикувана и първата детска книжка на Каралийчев - "Мечо".

В края на 20^-те и 30^-те години на миналия век Каралийчев пише произведения, които се преиздават по 3,4 пъти. Такива са сборниците с разкази "Имане", "Разкази", "Лъжовен свят", "Птичка от глина" и др. В тези творби с нескрита обич писателят изобразява героите си, съчувства на техните несгоди и душевни терзания. През 1944 година в България се установява социалистическа система. На този нов период Каралийчев посвещава книгите си "Соколова нива", "Най-хубавата земя" и "Народен закрилник". В продължение на повече от 40 години той пише разкази, приказки и повести за деца, много от които се превръщат в класика. Сред 15-те му книги за деца и юноши с голяма популярност се славят "Приказен свят" (1929 г.), "Ането", "Тошко Африкански" (1940 г.), "Житената питка" (1948 г.) и др. За книгата си "Приказен свят" писателят е награден от "Международният съвет за детско-юношеска литература" с Почетна грамота на името на Андерсен.

Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972 година в София.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Разкази

• Окрелчето
• През прозореца
• Куршуменото кладенче
• Пролет
• Гергьовски огньове
• Гробът го вика
• Ръж
• Змей
• Паричката
• Орли
• Росенският камен мост
• Имане
• Молба
• Слепият гъдулар
• Най-милото му
• Към божия гроб
• Дядо Груйчо от Върбовка
• Лъжовен свят
• Иван Кралев
• Хан Татар
• Струна
• Меча шуба
• Дядо Божиловата надежда
• Братя
• Сиромах Пейчо
• Поточето пресъхна
• Черната порязаница
• Сърна
• Преселници
• Лазар Кривия
• Вълча пътека
• Иван Черния
• Земята на българите
• Вихрушка
• Сватбата на Момчила
• Каменното момиче
• Крилатият българин
• Слепият Петър Делян
• Вълшебните извори
• Мадарска легенда
• През една юлска нощ
• Хан Крум и неговият кавхан
• Клада
• Самуил
• Старопланинските бунтовници
• Цамблак в Търново
• Последният дъх
• От Къкрина до бесилката
• Петко войвода

Приказки

• Житената питка
• Ощърбеният месец
• Шишо разказва на братчето си за Рогатото
• Небесната дъга
• Най-междото
• Новогодишна приказка
• Майка
• Есенна приказка
• Най-малкото пиле
• Предател
• Самарското знаме
• Приказка за житните зърна

Из Тошко Африкански

• Към самодивския кладенец
• Тошко лети в облаците

Речник
Думи за Ангел Каралийчев

• Редове от биографията
• Под знака на орела - Георги Константинов
• Ангел Каралийчев - Георги Цанев
• Разговори с Ангел Каралийчев - Симеон Султанов
• От разказа към приказката - Ефрем Каранов