Чрез настоящото издание представяме на читателите непревеждани досега на български език ранни латиноезични свидетелства на християнската вяра.
Първото известно църковно произведение на латински език (допреди това християнската литература в Римската област е на гръцки език) датира от 17 юли 180 г. - съдебните протоколи, свидетелствуващи за подвига на мъчениците от Скилий. Това е и първият текст в настоящото издание, който представя краткия жанр на т. нар. acta (протоколи).
Другият разпространен жанр на раннохристиянска писменост са т. нар. passiones (мъченичества или мъчения). Това са по-обширни текстове, обикновено съставени от очевидци, описващи подробно пътя на някой мъченик. Най-ранното такова мъченичество е това на света Вибия Перпèтуа и другарите ѝ, пострадали през 203 г. в Картаген, което е и следващият текст от изданието.
Следващата част от книгата, най-голямата, е посветена на един от великите отци на Църквата, свети Киприан Картагенски. Архипастирят на Картаген оставя след себе си богато писмено наследство, от което досега на българските читатели е достъпно само важното му съчинение За единството на Църквата. В книгата е представено житието му, написано от неговия дякон Понтий, към което са прибавени протоколите от съда над свещеномъченика. Следват три от беседите му с нравствено-аскетическа тематика - До Донат за благодатта Божия, За Господнята молитва и За ревността и завистта. Словото на светителя е живо и въздейства в сърцето на читателя не само поради своите литературни качества, а и защото е подпечатано с мъченическата му смърт, което придава на неговите беседи особена убедителност и достоверност.
В изданието са използвани елементи от раннохристиянски мозайки и фрески в Европа, I - VI в.
Книгата е част от поредицата
Библиотека Духовни слънца на издателство
Фондация Наследство на Зографската света обител.
Начало 
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
