Автобиография

Световна класика за деца и юноши. "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си.

"Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота."
Бранислав Нушич

"По дух, по маниер, като творческо постижение и като идеен резултат "Автобиография" наистина е книга, в която живее писателят и човекът Нушич с целия си житейски и творчески опит.
Често животът на големите майстори на смеха е не по-малко интересен от самото им дело. Достатъчно е само да споменем Марк Твен, Шоу, Оскар Уайлд.
Самият Нушич също не прави изключение...
С весело чувство за артистична лекота и вътрешна горчива себеирония се движи Нушич в живота - подигравателен към пороците на людете, тъжен от тяхната непоправимост и безкрайно добър и всепрощаващ към самите тях."
Проф. д-р Боян Ничев

Животът е взискателен и на моменти е трудно да получиш от него дори това, което ти принадлежи по право. Житейският път представлява лабиринт с хиляди кръстовища и задънени улици. В него често присъстват горести, грижи и беди, но за щастие всеки сам е свободен да избере какъв живот иска да живее. А сигурният лек срещу всички неприятности е смехът. Именно той се явява постоянен спътник на Бранислав Нушич, който познава живота, смее се над всичко и дава възможност на другите да се смеят, четейки творбите му.

Бранислав Нушич е сръбски писател, сатирик и комедиограф, който кара цяла Европа да се усмихне. Неговите пиеси се превръщат в класики, а разказите му се считат за шедьоври на хумора и сатирата. Той е роден на 8 октомври 1864 година в Белград във влашко семейство. Бранислав е четвърто от общо пет деца в семейството. Завършва право в "Белградския университет", а през 1885 година участва в Сръбско-българската война. Именно тя го провокира да пише разкази и фейлетони срещу амбициите на сръбския крал и правителството, изразявайки съчувствието си към българския народ. Плод на този период се явява сборника му "Разказите на един капрал" (1885 г.)

През цялото си творчество Нушич написва четири романа, по-малко от 50 пиеси и около 500 разказа и вестникарски статии. Любовта му към творчеството се появява след срещата му с театъра. Тогава той е едва единадесет годишен, а през следващата година пише и първото си стихотворение. Впоследствие обаче талантът на литератор му носи не само слава, но и затвор - заради стихотворението си "Двама роби" писателят е арестуван. Той е осъден на две години затвор, тъй като творбата му безкомпромисно осмива сръбския крал Милан. Докато е зад решетките авторът написва сборника "Записки" и комедията "Протекция", а самият престой в затвора описва с много хумор в едно от най-популярните си произведения "Автобиография". В нея авторът разказва за живота си: раждането му, семейната среда, детството, ученическите години, личния живот и професионалния път, като всичко това е поднесено с типичната за Нушич голяма доза комизъм. Творбата се превръща в едно от най-смешните произведения в световната литература. През 1933 година Нушич е избран за член на "Сръбската академия за наука и изкуство". Той се смята за основател на модерната сръбска реторика. Като блестящ оратор и преподавател по реторика през 1934 година той публикува фундаменталния си труд "Реторика". Книгата представлява учебник по реторика, който е преиздаван многократно оттогава насам. Публиката обича Нушич! Хората се редят на опашки, за да си закупят билети за неговите пиеси и да се посмеят от сърце. Сред тях "Госпожа министершата" (1931 г.), "Мистър Долар" (1932 г.) и "Доктор" (1936 г.) се смятат за истински комедийни шедьоври.

Бранислав Нушич умира на 19 януари 1938 година в Белград, в разгара на работата си над комедията "Власт". Това е голяма трагедия за цяла Сърбия. Писателят остава в историята като майстор, владеещ до съвършенство тънкостите на комедийния жанр.

"За да започнеш живота е необходима огромна по обем подготовка: необходимо е да се научиш да ходиш, да се научиш да говориш, да придобиеш някаква специалност. А смъртта не изисква нищо такова."
Бранислав Нушич

ИК Скорпио
София, 1124
ул. Мануш войвода №3
info@scorpio.bg