Вертикален свят

Кога морето престава да се дави... Човек тръгва на високата земя.

Някои места не се наричат дом.

В свят, в който земята е станала недостижима, хората живеят върху водата - в градове, изградени от дърво, метал и надежда. Мая мечтае за друг свят. Бахин пази това, което е останало. Кенджи носи бремето на една система, която се разпада. Когато на хоризонта се появяват планините - тези, за които само са можели да мечтаят - тримата ще рискуват всичко, за да стигнат до Високата земя.

Вертикален свят - където надеждата се издига по-високо от прилива.

Александър Георгиев Панайотов
София, 1309
ул. Пловдив 134
retv@mail.ee