"Срещнах Джон Калдор, макар и виртуално, на 5 март 2016 г. Мобилният ми звънна и видях кода на Австралия - +61. "Да действаме", казах си. След няколкоседмична гонитба по имейла най-сетне се свързваме по скайп и в 12 часа на обяд мое време и 22 часа негово започнахме интервюто. Когато се появи на монитора, видях карирана риза, безупречна брада, открито и усмихнато лице. Калдор си дойде право на думата: "Срещата с Кристо и Жан-Клод промени живота ми. Те ми дадоха възможността да докажа себе си и да разбера какво искам да правя, "като порасна".
Всичко започва именно в онзи ден в края на юни 1968 г. на Хауърд Стрийт. Този път самият Кристо си спомня за това в интервю пред Джермано Челант за каталога на изложбата "Кристо и Жан-Клод - водни проекти" в музея "Санта Джулия" в Бреща, 6 април - 18 септември 2016 г.: "Хапнахме сандвичи и изпихме по едно кафе, после Джон посети студиото, където видя скици за проекта "Опакован бряг" за западния бряг на САЩ. Защото онзи проект е създаден не за Австралия, а за Калифорния".
Джон останал учуден защо този проект е насочен към Калифорния, а не към Австралия. В интервюто Кристо уточнява причината - първо е разговарял с Морис Тушман, по онова време куратор на творбите от XX век в Държавния музей на изкуството в Лос Анджелис (LACMA), и после с Питър Селц, изкуствовед. Допълва, че това се случва в средата на 60
-те години, когато американският културен свят изживява десетилетие на разцвет и непредвидима динамика и на мода е калифорнийската мечта.
Калдор нарича тази среща "много любопитна, почти парадоксална". "Поканих Кристо и Жан-Клод в Австралия за изложба и поредица от лекции за работата им. Компанията, за която работех по онова време, обикновено отпускаше стипендия за млади артисти и щях да направя всичко възможно да бъде присъдена на тях". Но отговорът им бе: "Не, благодаря". Всъщност не става дума за истински отказ, а по-скоро за вдигане на мизата. При тяхната амбиция Кристо и Жан-Клод били готови с удоволствие да отидат до Австралия при едно условие: Калдор да им намери парче бряг за опаковане, след като в Калифорния вероятно нямало да получат необходимите разрешения. "По-точно, поискаха да им намеря 15 мили брегова ивица", допълва Калдор. И отпивайки от чашата с уиски, продължава: "Останах като гръмнат, но го взех на сериозно. Притежаваха такава харизма и толкова ентусиазъм, че колкото повече говореха, толкова повече се убеждавах, че най-важното нещо, което трябва да направя, е да се върна бързо в Австралия и да потърся това парче бряг. И до днес споменът за този момент ме кара да се усмихвам...".
И Калдор наистина го направил. Върнал се в Сидни и започнал да чука на всички врати, само и само да намери най-подходящото място. Смятал, че проектът на Кристо и Жан-Клод е напълно откачен, но именно поради това трябва да бъде реализиран и щял да преобърне тогавашната скучновата според него артистична сцена в Австралия.
"Най-големият проблем беше да намеря правилния човек - продължава Калдор. - В зависимост от местоположението всяка част от крайбрежната ивица беше под юрисдикцията или на армията, или на флота, или на някоя друга държавна институция. Получих дори отговор, че не би било приемливо земите на кралицата да се предоставят за такава цел". Имаше предвид, разбира се, Нейно Величество Елизабета Втора, кралица на Англия и на всички Британски територии!"
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
