Прилепи

В книгата на Петър Берон са разгледани особеностите в състава и устройството на един от най-многобройните разреди на бозайниците - прилепите. Те са и единствените активно летящи бозайници. Европейските видове са изключително полезни за човека и всички са защитени от закона. България е една от европейските страни с най-голям брой видове прилепи (поне 33), а и с едни от най-големите прилепни колонии. Изброени са и специфичните за прилепите ектопаразити.

Д-р Петър Берон е една от най-значимите фигури в съвременната българска наука, световнопризнат зоолог, биоспелеолог и изследовател на фауната на високите планини. Роден в София през 1940 г., той посвещава близо половин век на работа в Института по зоология и Националния природонаучен музей при БАН, като в продължение на единадесет години е негов директор. Неговият академичен път е белязан от специализации във Франция и лидерски позиции в международни структури – бил е председател на Балканския спелеологичен съюз и член на Бюрото на Световния съюз по спелеология. Като учен с енциклопедични познания, той е преподавал зоогеография и акарология, оставяйки след себе си десетки монографии и стотици научни трудове.

Професионалният път на д-р Берон е низ от забележителни експедиции в Куба, Китай, Виетнам, Индонезия, Хималаите, Африка и Южна Америка. Той е откривател и описател на множество нови за науката видове пещерни и високопланински животни, което го утвърждава като един от най-авторитетните акаролози и изследователи на Стария свят. В каталога на издателство „Изток-Запад“ д-р Берон присъства като майстор на документалния и научнопопулярния разказ, успявайки да превърне научните наблюдения в завладяваща хроника на човешкото откривателство. Неговите книги съчетават прецизността на изследователя с вдъхновението на пътешественика, превръщайки се в прозорец към малко познатите кътчета на планетата.

Днес д-р Петър Берон остава стожер на българската естествена история, вдъхновявайки нови поколения изследователи да търсят истината отвъд границите на известното. Неговото присъствие в каталога на „Изток-Запад“ е гаранция за научна автентичност и интелектуална дълбочина, съхранявайки за читателите приноса на един от най-големите български пътешественици на нашето време.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Мястото на прилепите в системата на бозайниците. Класификации
Как са възникнали?
Система на разред Прилепи (Chiroptera)
Имената на прилепите и поверията за тях
Устройство на прилепите
Как се изследват прилепите?
Определяне на прилепите
Прилепите - особени бозайници

• Активен полет
• Прелети, миграции и завръщане у дома
• Изучаване на прелетите на прилепи в България
• Ултразвукова ориентация
• Дълголетие
• Размножаване
• Зимен сън и преохлаждане
• Многохилядни колонии

Къде живеят?

• Прилепите и пещерите
• Прилепите и горите
• Прилепите и човешките постройки

Какво ядат?

• Насекомоядни прилепи
• Плодоядни прилепи
• Прилепи хищници
• Прилепи рибари
• Кръвосмучещи прилепи

Екологично и стопанско значение на прилепите
Прилепите по света

• В Европа
• В Палеарктична Азия
• В Индомалайска Азия
• В Северна Америка (Неарктика)
• Неотропичните прилепи
• Прилепите на Северна Африка
• Афротропичните прилепи
• Прилепите на Мадагаскар и островите край Африка
• Прилепите на Австралия, Нова Зеландия и други острови
• Най-северните
• Най-южните
• Най-високопланинските (доколко високо живеят?)
• Най-едрите
• Най-дребните

Прилепите в България

• История на изследванията
• Видове прилепи в България

Прилепи: болести и паразити

• Ендопаразити по прилепите
• Ектопаразити по прилепите
• Акари
• Бълхи
• Дървеници
• Мухи
• Европейските прилепи и техните ектопаразити
• Синдромът на Белия нос

Заплахи за прилепите

• Увеличаването на човешкото население, главно в тропиците
• Унищожаване на горите
• Индустриално и минно дело, затваряне на пещери и мини, трафик
• Използването на прилепите за храна
• Туристи и пещерняци
• Съзнателно унищожаване на прилепи
• Хищници

Защита на прилепите
Литература