Лаконично небе. Поезия

Лаконично небе

Небето беше бързо, то летеше,
от думите по-кратко и по-зло.
Беззвездие над клоните свистеше
с начупен, смътен блясък на стъкло.
И тази бързина невероятна,
и този порив непонятно див
бе диво шибан още по-нататък
с камшиците на твоя гняв красив.
Бе хаоса мъчително пронизан
от ледения ръб на пропастта
и само ти, ти беше неподвижна
опорна точка на жестокостта.
И още миг небето се разкъсва,
и мрака като черна кръв тече,
и аз държа във черните си пръсти
теб - късче лаконично зло небе.
Иван Пейчев

Орбел
София 1592
жк Дружба 1 бл. 25
orbel_nev@abv.bg