"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние.
Според Иван Пейчев ... |
|
|
Лаконично небе
Небето беше бързо, то летеше,
от думите по-кратко и по-зло.
Беззвездие над клоните свистеше
с начупен, смътен блясък на стъкло.
И тази бързина невероятна,
и този порив непонятно див
бе диво шибан още по-нататък
с камшиците на твоя гняв красив.
Бе хаоса мъчително пронизан
от ледения ръб на пропастта
и само ти, ти беше неподвижна
опорна точка на жестокостта.
И още миг небето се разкъсва,
и мрака като черна кръв тече,
и аз държа във черните си пръсти
теб - късче лаконично зло небе.
Иван Пейчев ... |
|
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от ХХI век."
Пламен Дойнов ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг,
брегът е друг и заливът е друг, и друго
е морето -
ти също си безкрайно, страшно друг.
Ето защо не казвай на морето мое,
на дюните на казвай мои,
на вятъра не казвай мой.
О, разбери, ти вече нищо нямаш.
О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт.
Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост.
Страх
Очите ме болят от много слънце,
от погледи, тютюнев дим и вино,
от ветрове и облаци разкъсани,
от гари, ... |
