Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното

Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното Дейвид Дисалво Времетраене: 1:12 мин. Емоционалната интелигентност Даниъл Голман Времетраене: 0:58 мин. Как да печелим приятели и да влияем на другите Дейл Карнеги Времетраене: 0:42 мин. Какво казва тялото Джо Наваро, Марвин Карлинс Времетраене: 1:08 мин. Да се чувстваш добре Д-р Дейвид Бърнс Времетраене: 1:34 мин. Егото и защитните механизми Ана Фройд Времетраене: 1:05 мин. Влиянието. Психология на убеждаването Робърт Чалдини Времетраене: 1:07 мин. Животът. Инструкции за употреба Джо Витале Времетраене: 0:45 мин. Мисленето Даниъл Канеман Времетраене: 0:42 мин.

Защо често избираме път на поведение с катастрофални последици? Защо сме склонни да саботираме сами трудно извоювани позиции? Защо настояваме, че сме прави дори когато всички доказателства сочат обратното?

Тази книга ще отговори на всички тези въпроси и ще ви помогне да разберете механизмите на ума. Тя ще ви отвори очите за един забележителен парадокс: това, което иска вашият мозък, често не е онова, от което се нуждае. В действителност голяма част от онова, което прави мозъка ни "щастлив", води до грешки, предубеждения и изкривявания, а измъкването от собствената ни глава се оказва изключително трудно. Авторът ще обясни необяснимото: защо често мислим и действаме по начин, който изцяло противоречи на собствените ни интереси. Ще извади на показ автоматичните ментални модели, които управляват живота ни. Ще ни запознае с механизмите за манипулация, за да не ставаме пионки в чуждата игра за надмощие. В подкрепа на тезата си Дисалво ще включи изследвания от еволюционната и социалната психология, когнитивната наука, неврологията и дори маркетинга и икономиката. В резултат на наученото ще успеем да идентифицираме слабостите на мозъка си, за да живеем по-осъзнат и пълноценен живот.

"Добре аргументиран наръчник за разкриване на причините, които ни карат да мислим и постъпваме по начин, подкопаващ интересите ни. Ако искате да знаете защо правите определени неща и как да не се превърнете в жертва на нечии тактики за манипулация, препоръчвам ви да прочетете тази книга."
Филип Зимбардо, автор на "Ефектът Луцифер"

"В началото на тази увлекателна книга Дейвид Дисалво разказва историята на един опит за обир на дрогерия, в който нещата се объркват. Можело е да стане и по-зле - никой не е убит, - но двама от служителите са сериозно ранени, когато поемат неоправдан риск, непропорционално висок в сравнение с нищо и никаквия стек цигари, който искат крадците. Работниците в магазина не са безразсъдни хора и разполагат с цялата информация, от която се нуждаят, за да вземат по-смислени - и не толкова опасни - решения. Въпреки това не го правят. Вместо да преценят личния си риск по рационален начин, те правят прибързан и безсмислен избор. Защо? Дисалво подлага на анализ ирационалното мислене на тези двама злополучни служители, чиито преценки са изкривени от твърде често срещани когнитивни уклони. Единият млад мъж е заслепен от архаичната, но могъща сексистка карикатура на женската слабост - уклон, който често действа на подсъзнателно ниво. Другият работник също е заслепен - в неговия случай от добре репетиран вътрешен сценарий, в който той играе ролята на героя. Този мощен наратив стеснява неговото становище за множеството възможности в ситуацията, някои от които далеч не са героични. И двамата действат бързо и автоматично, без да мислят, правейки избори, за които по-късно ще съжаляват. Стереотипите и сценариите са ценни когнитивни инструменти, практически правила, които всички използваме всеки ден, за да се ориентираме в живота. Без достъп до тези правила и много други като тях ще сме нерешителни, парализирани. Тези инструменти обаче са и потенциални капани, ако се използват неуместно или се прилагат в погрешна ситуация, както правят сътрудниците на Дисалво в опита да осуетят опит за обир.

Всички си служим със стереотипи и сценарии през цялото време, използвайки ги като ефикасни начини да пестим време и психична енергия. Както обаче илюстрира тази случка, те могат да изкривяват преценките ни. Харесвам тази история - и много от историите, които авторът разказва в книгата - заради нейната обикновеност. Злодеите не са умни или безпощадни, а добронамерените работници не са необикновено глупави. Те обаче вършат глупости по същия начин, по който всички го правим в нашите нормални, всекидневни решения и избори. Затова ни е толкова лесно да изпитаме симпатия към тях и техните заблудени, но добросъвестни преценки и действия. Харесвам историята и защото тя показва две много важни неща за човешкото поведение и за начина, по който мислим и пишем за психологията.

Първото е, че човешката психика е сложна. Прекарах голяма част от професионалния си живот в опити да покажа това, а то не е толкова очевидно, колкото може да си мислят някои. Предизвикателството на писането за науката за поведението - за разлика от астрономията, имунологията или физиката на частиците - е, че читателите вече разбират психологията на някакво много базисно равнище. Всеки има опит с пълния спектър на човешките емоции: от ужаса до удоволствието; всеки е бил мотивиран или немотивиран; всеки е упражнявал самоконтрол и дисциплина и се е провалял в това. Следователно читателите познават територията - психичния пейзаж. Предизвикателството за психолозите е да разкрият друго ниво на научно разбиране, което не е толкова очевидно, а предизвикателството за пишещите за психологията е да убедят читателите, че тези резултати са нови и си струва да се знаят. Дисалво има заслужен авторитет в областта, защото базира работата си на обикновените детайли на живота, но изненадва читателите с неочаквани прозрения.

Мисля, че писането за психологията е по-трудно от писането за коя да е научна дисциплина. Ако ви се струва, че това противоречи на интуицията, причината е само, че т.нар. точни науки изглеждат по-абстрактни и математически. Не са. Всъщност обясняването на психологическата наука по смислен начин е много трудно и изисква много високо равнище на научна грамотност. Човешкото поведение е силно нюансирано и непредвидимо - то е изцяло във всички нюанси на сивото. Журналистиката, обратно - включително писането за природните науки, - обикновено е интелектуално подредена и ненюансирана. Обясняването на тънкостите на човешкото мислене, емоции и действия с тъпите инструменти на журналистиката е трудна задача.

Второто нещо е, че животът, който водим, е много по-автоматизиран, отколкото си представяме или искаме да признаем, а това невинаги е нещо добро. Това е една от ключовите идеи в когнитивната психология през последните десетина и повече години - и тъкмо тази идея Дисалво се заема да изследва тук. Нашето мислене се ръководи - и твърде често се насочва погрешно - не просто от няколко ирационални уклона, а от стотици от тях. Те взаимодействат един с друг, усилват се взаимно на моменти, а при други обстоятелства се противопоставят един на друг. На базата на резултатите от десетки лаборатории по света учените достигат до едно и също заключение: човешкият ум - независимо от неговите уникални аналитични способности - е и дълбоко подвеждан от тези безкрайно много уклони. Нашето поведение до голяма степен се определя от модели и сценарии, мисленето ни се формира под влияние на потребността от сигурност и завършеност, от желанието ни за социална свързаност и други когнитивни сили, които Дисалво осветлява и изясня­ва тук. Това разбиране за автоматичното вземане на решения е относително ново и е тясно свързано с последствията от идеята, че човешкият ум е един вид двоен процесор. Ние непрекъснато жонглираме между бавен, аналитичен стил на мислене и бърз, импресионистичен стил. Като хора може да сме склонни към по-голяма разсъдъчност или по-изявена интуитивност в стила си на мислене, но всички сме смесица от аналитичност и интуиция.

Всички сме способни на бавно обмисляне, но невинаги избираме да забавим в правилния момент. Има моменти, които изискват бързина и интуитивно мислене, а други - предпазливост. Всичко се свежда до съчетаването на нашето мислене с актуалния проблем , но фактите показват, че изобщо не сме толкова добри в това. С други думи, мисленето ни е някак хаотично. Писането за този хаос обаче никак не е лесно, защото човек лесно може да се изкуши от определени грешки на обяснението. Когато описваното от нас е сложно и хаотично, усещаме подтик да опростяваме нещата, като си измисляме прегледни категории - тенденция, която наричаме редукционизъм. Склонни сме да анализираме човешката природа елемент по елемент, а не да признаваме разхвърляността. Като поддържа анализа си заземен в примери от реалния живот, Дисалво избягва капана на редукционизма.

Пишещите за психология са изправени и пред едно специално предизвикателство: да се съпротивляват на съблазните на мозъка. Прозренията в този том идват от сменящата парадигмата работа в областта на когнитивната психология. Този напредък се придружава от сходен прогрес в областта на невронауката, включително откриването на забележителната неврохимия на мозъка и методите за наблюдаване на мозъка в действие. Тази великолепна нова наука обещава важни нови обяснения на човешкото поведение и е вдъхновила създаването на книги и други публикации за науките, изучаващи мозъка. Колкото и изумителни да са тези прозрения, те все пак са ограничени в способност­ та си да обясняват човешкото мислене и емоции. Често срещана грешка е да се мисли, че писането за мозъка е по-сложно - или по-научно - в сравнение с писането за съзнанието и поведението. Много автори стават жертва на тази грешка. В действителност обаче е вярно обратното. Анатомията и химията на мозъка са базирани на биологията, оттук и техния привилегирован статус в писането по научни въпроси, но тези изследвания съвсем не обясняват за човешката природа толкова, колкото обещават. Простата истина е, че не можем да сложим знак за равенство между мозъка и поведението и статиите за мозъчната активност не е задължително да осветляват важни въпроси - например защо правим неща, които не са в наш интерес. За да стигне до тези интригуващи и сложни въпроси, човек трябва усърдно да чете експериментална психология.

Наблюдаваме нещо като засечка, пред която се изправят днес редукционизмът и даващата прекалено щедри обещания невронаука: самите изучаващи мозъка учени посочват ограниченията на своята област на изследвания. Това не означава, че изследването и сканирането на мозъка е маловажно и ние несъмнено ще открием важни отговори чрез този подход, но за момента мозъкът не може да ни даде обяснение на нюансите в човешката психология. Ето защо все още се налага да изучаваме психология. Дисалво мъдро не се оставя да бъде изкушен от по-лесния - но не толкова продуктивен - начин на разглеждане на нещата.

Сериозните автори в областта на психологията са изправени и пред друго специфично предизвикателство: как да не се загубят в морето от нискокачествени психологически писания на книжния пазар. Типичната психологическа секция в повечето книжарници - често наречена "самопомощ" - е пълна с книги, говорещи високопарно за човешката природа. Някои от авторите имат академични титли, други - не, но това всъщност няма никакво значение. Всички предлагат предписания как да живеем по-добре, но малко от тези предписания се основават на науката - или на строго интелектуално изследване от какъвто и да е вид.

"Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното" не е книга за самопомощ. По думите на автора, тя е "помощ от науката". Това означава, че Дисалво е свършил трудната и черна работа по посещаването на лаборатории и осмисляне на научната литература, и сега ни представя най-добрите научни прозрения за човешкото мислене. Предписанията са скромни, както и трябва да бъдат, тъй като приложната част на когнитивната психология е още млада. Най-доброто, което автор, пишещ за науката, може да предложи днес - най-отговорният курс, - е да накара читателите да осъзнаят многото и изненадващи препятствия, в които човешкият ум се препъва всеки ден. Да избегнем ирационалните и опасни преценки и решения си остава наша отговорност, но Дисалво ни дава някои нови и ценни инструменти."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор от Рей Хърбърт
Въведение. Накратко за когнитивния компас
Сигурността и изкушението на случайността

• Приключения в сигурността
• Съблазнителни модели и пушещи маймуни

Дрейф, омаловажаване и бягство

• Защо щастливият мозък обезценява бъдещето?
• Магнетизмът на автопилота
• Потапянето и голямото бягство

Мотивация, въздържаност и съжаление

• Форсиране на мотора на празен ход
• Писане на обещания върху "Еч-а-скеч"
• Искам, получавам, съжалявам, повтарям

Социални приливи и влиятелни отливи

• Социализиране на маймуни като нас
• Трансферът на голямата истина
• Как мозъкът ни се разболява от психосоциални настинки
• Скритата сила на вещите

Памет и моделиране

• Умът ви пренаписва историята
• Родени да имитираме, ние се учим да практикуваме

Нищо повече от действие

• Внимание: гледайте си в краката!
• Разтърсете вашия "смислообразувател"

Специална част 1
Специална част 2. И още
Признателност
Бележки
Показалец